Go for it

Let's reflect Challenge - December

    В сряда ходих до сградата, където моята майка е работила в продължение на 30 години. Много се развълнувах, когато видях некролога й да стои закачен на стъблото на една елха - така, както го бях оставила преди опелото й. Никой не го беше махнал или скъсал! Закачих новия, който съобщаваше за 40 дни от смъртта й и влязох в ресторанта. 

    Посрещна ме учтиво момиче. Не се сдържах и й разказах, как тук, на това място, е имало огромен склад за електронно-изчислителни елементи. Как после една част от него е била преустроена в този ведомствен ресторант, чийто дизайн и обзавеждане са дело на братовчеди на майка ми! А друга по-малка част в магазин за тези части. И че моята майка е продължила да работи в магазина до преди три години. И колко саксии с цветя е имало! 

    Сълзите ме задавиха. Момичето и жените от кухнята изказаха своите съболезнования. Реших да поръчам нещо за ядене и просто да поседя в ресторанта.

      Бе края на работния ден и всички храни бяха на половин цена. Аз хапнах набързо две салати - картофена и кисело зеле. Платих за тях 1,10 лева, което беше невероятно! Тръгнах си и ми беше много мъчно! 

      Навън вече бе тъмно и студено. Трябваше да купя червено вино за утрешния  ритуал в църквата, така че влязох почти разплакана в един магазин. Идвала съм и друг път и знаех точно къде стоят вината, така че се отправих директно натам. Избрах евтино българско червено вино, което за цената си от 2,40 лева се оказа много добро.  Тогава чух зад гърба си приятен мъжки глас да казва:

     - Дааа, трябва да напиша мемоари... - и повтори. - Един ден трябва да напиша мемоарите си!

      Видях възрастен мъж. Изненадващо за мен самата избухнах:

    - Хайде,какво чакате? Майка ми също искаше да пише, дори компютър й занесохме, а тя..

     Мъжът се обърна и спокойно, и бавно каза:

     - Коя сте вие, да казвате на хората какво да правят? 

     За миг замълча, а после с благ глас добави:

     - Учителка.

     - Искаше да пише, а почина!

     - Вие ще я възкресите. - все така спокойно говореше човекът.

     Исках да извикам - КАК?! 
     И тогава го  познах.

     " Баща ми ли? Той днес живее в мен!" - отекнаха стихове в главата ми.

    Той бе купил две кафета и много бавно сипваше с пластмасова лъжица захар в чашите, без да ги бърка. Беше облечен стилно и с вкус. Носеше бомбе и очила с голям диоптер. Изглеждаше очарователно за годините си! 

     Не разбрах кога бях платила виното и дали си бях взела или не рестото. "Аз съм Церберът на Анубис!" - ми дойде на ум да кажа. "Не ме ли помните?"

     Коя съм аз, наистина. Хвана ме срам, че така грубо реагирах, исках да изчезна, да потъна в земята! Изпитвам огромно уважение към този човек. Той спокойно продължи своя разговор с продавача и дори го наричаше с малкото му име:

      - Лека вечер, Даниел! 

      На фона на цялата злоба и завист, които ежедневно ни заливат, ние бяхме като че ли в друго време, в друга Вселена дори!

      Когато се запъти с двете кафета към вратата, казах:

     - Аз ще ви отворя вратата, господине! Поне това мога да направя за вас!

    - Учителка. - стори ми се, че се усмихна, но не подигравателно, не!

      Блясъкът от възхищението в очите на Даниел ми показа, че Да - това е Той и че Не - не греша! 

       Настигнах го:

      - Приятна вечер, господине!

      - Дваж по-приятна и на Вас! - отвърна той и отнесе магията със себе си. 

     Такава бе тази моя среща с велеколепния писател и преводач - Валери Петров.

      

 P.S.

  "Две кафета в този късен час, сигурно ще работи цяла нощ!" - мисля си аз и в мен отекват стихове от неговото "Копче за сън":

   "— Какво че вече нощ е,

     играта няма край!

     Недей заспива още!

     Играй!Играй! Играй!"

***

I dedicate this to Anne and her  program
Sleep!

/ Today in Bulgaria celebrate St. Anna - mother of Mary
 Happy name day, Anne! I wish you much joy, health and success!
Go for it! / 

...
  - Yesss, I have to write a memoirrr ... - And again. - One day I should write my memoirsss!
   I saw an old man. Surprisingly to myself I cried,
  - Go for it!  What are you waiting for?! My mother wanted to wrote, we took it down computer even   while she ..
   The man turned and quite calmly and slowly said:
  - Who are you to tell people what to do?
   He paused, then added with a gentle voice:
  - A teacher.
 - She wanted to write, but she died!
  - You will resurrect your mother. - ever so quietly the man talking to me. 
  I wanted to cry - HOW? Then I recognized him.
"My father? Now he lives in me!" - the verses echoed in my head.
...
When he went with two coffees at the door, I said:
  - I'll open the door, sir! That I can do for you!
 - A teacher. - I thought he smiled, but not mocking, no!
 - Good evening, sir! 
 -  Doubly good for you! - He said and took the magic with him..
      That was my encounter with the magnificent writer and interpreter - Valeri Petrov. 

P.S.
"Two coffees at this late hour, he will probably work all night!" - I think and verses from his "A Dream Button" / Kopche za san/  resonate in me: 
"- Never mind that now is a night
the game will not end!
Don't sleep yet!
Play games! Go for it! Play games! "

"Five tales"