October meets November - an autumn card

This is a Picture Inspiration card 

and I hope you understand my fun Autumn mood!

 

My card:

 

Images: 
#837 MoVember Boys ($5.00) 
#402 Catman ($2.50) 
Sentiment:
#024 Celebrate Everything ($1.00)  

 

Challenges:
Challenge #58: Picture Inspiration

 

SHOW US YOUR PUSSIES CAT LOVERs' CHALLENGES  

Картичко фурии 351 - картина...

/ако не отговарям на условието - моля, просто ме игнорирайте!/ 

 Lil Patch of Crafty Friends - Always Anything Goes

613 Avenue Create -  #196 Anything Goes w/Optional 

Crafty Creations - Always Anything Goes

Double D Challenges - Leaves (W2 of 2)

Animal Friends Challenge ( must have an animal) #55 - Autumn/Halloween

 ***

 CELEBRATION!

Заповядайте за участие в нашето празненство! 

Има страхотни награди!

 

" ALL PRIZES WILL BE DRAWN AT THE END OF THE CHALLENGE - chosen at Random between ALL Challenge entrants and COMMENTS on the posts." - Ike

***

October in some pictures / Октомври в снимки

 We had a very hot week and the crocuses bloomed again!

Есенни минзухари?

The Ovcharov family / Семейство Овчарови - 

собственникът им беше с гръб към мен и не видя, че снимам!

And Meow-loween...

 

 

Ready for the winter?

 

This dog loves me a lot - 

every day he sends me to the bus stop and is waiting for me with the bus.

Това куче ме обича много - 

всеки ден ме изпраща до автобусната спирка и чака заедно с мен автобуса. 

 

 

and  lovely mood for dinner ...

Вечеря / малката чинийка горе в дясно е моята!/

 

Каза ли, какво мислиш II

От страницата, където вие можете да кажете на България какво мислите

          Бях удивен!

      Имам желание да споделя с вас едно мое преживяване, преди около две години. Това преживяване беше в пълен контраст с действителността у нас. Съпругата ми и аз бяхме поканени от дъщеря ни и внучка ни, които живеят в Дания и по-специално в столицата Копенхаген. Дъщеря ни в момента е безработна, но там социалната помощ е такава, че един безработен живее прилично и почти не е лишен от нищо. Изключително много ме впечатлиха няколко неща:

           В тази страна няма мизерия и просяци. Депутатите от местния Парламент

ходят на работа или със собствената си кола или с градския транспорт или при хубаво време с велосипед. Държавата отпуска служебни коли само на тези депутати, които живеят на повече от 100км. от Парламента. При пътуването ни в провинцията забелязах множество вятърни електроцентрали( подобни на вятърни мелници), които осигуряват достатъчно електроенергия за страната.

       За десетината дни, прекарани там почти не сме изкачвали стълби. При подлези и спирки на градския транспорт винаги има работещи ескалатори. Инвалиди има, но не видях инвалид без механизирана инвалидна количка. Когато водачът на превозното средство забележи инвалид, го изчаква и му помага да влезе в колата. Влаковете са много по-бързоходни от нашите и са значително по-луксозни. Чистотата навсякъде е изрядна – не видях боклуци или угарки от цигари по улиците. В подлези и спирки раздават безплатно вестници. По градския транспорт може да си сверим часовниците. На всеки пет минути ще мине транспортното средство.

           В последствие научих, че преди много години е бил приет закон, по силата на който от всеки хонорар или заплата се правят 50 процента удръжки за социална помощ. Явно никой не се е оплакал от това и резултатите са налице. Когато се върнахме в Родината и прекрачихме границата, почувствахме разликата и ни обзе тягост и болка...

в. Телеграф                                                                                   Тодор Бахаров,

28 април 2005г.                                                                                           София

Каза ли, какво мислиш

От страницата, където вие можете да кажете на България какво мислите 

 

         Здравейте приятели

      Реших да се възползвам от правото си, което вашата страница ни дава за свободно мнение. Аз и жена ми сме пенсионери-вишисти. Редовно четем нашия

вестник с удоволствие. Харесва ми сбития и добре подбран материал. Преди да се пенсионирам бях оркестрант и педагог. Обиколих огромна част от земното кълбо, дори и далечния изток – Китай и Корея. Видях и посетих много държави,

някои от които многократно. Срещнах и мизерия и богатство, но такива парадокси, каквито има у нас, не видях. Често прочитам, че България е страна на абсурдите. Съгласен съм с това.

      Затова сме решили с жена ми да не гласуваме на предстоящите избори. Дъщеря ни и внучката ни не са при нас. Бяхме седесари, разочаровахме се от СДС. Направихме грешка, че гласувахме за Симеон Сакскуборгготски, повярвахме му, защото имахме предвид баща му, който има големи заслуги за България.

     Тогава за какво да гласуваме? Заслужават ли нашия глас депутати, които редовно не присъстват в залата, а тези, които присъстват гласуват с чужди карти, четат вестници и решават кръстословици? Това ли са хората, които мислят за България и получават големи заплати от гърба на данъкоплатеца? Измежду тях има от всички цветове и партии. Симеон не си изпълни обещанията и излъга народа. Когато започне да говори, се усеща, че мисълта му блокира и не отговаря на въпроса, който му е зададен. Все още очаквам БСП да се извини на народа за престъпленията си. Колкото до СДС ще цитирам по памет Екатерина Михайлова: ...“ Ще трябва да направим така, че да спечелим отново доверието на избирателите си.“... Аз мисля, че един път изгубено, доверието не се връща. Затова не виждам кой и коя партия заслужава нашия глас.

в. Телеграф                                                                                        Тодор Бахаров,

10 март 2005г.                                                                                                 София