S P R I N G T I M E
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgC2JDCQK_KhZcIEGHiTTGOebnx4YZ_PzmsST86EsSryNs_sFZsmxoV4u4ql8A3GTovOaRR2XntEaHf6TZm-tlWgH01MBpzELM6BAM6wrE4HUGHNF_Wzz6GHTJ7IWibIP8JdqT900GKAzNZ/w283-h400/20210418_180601+%25282%2529.jpg)
***
***
В памет на И.М.
Къщата - Атанас Далчев
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата,
а мракът спи и през деня във стаите.
Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.
И снощи ( ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора
и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.