/Посвещава се на колегата Валентин Макавеев/
По повод и в отговор на наградите, дадени ми от Пъстър свят и Мария
Преди няколко години бях градска (!) командировка
- разбирай София и околности, с нов колега, 7-8 години по-млад от мен.
Имахме списък с адреси – обикаляме с един пикап и проверяваме.
Пътуваме, спираме, проверяваме – нали затова пътуваме! Продължаваме. Той шофира. Аз не умея. ( Факт N1 – Нямам шофьорска книжка!) Всичко върви по план, но нещо с него не е наред! Питам го направо какво има? А той:
- Ти, сега, каква си?
Нов колега!!! Обяснявам кротко каква длъжност заемам, какви са моите задължения и отговорности. Кратко и ясно.
Продължаваме, а той пак, ни в клин, ни в ръкав:
- Ти, сега, каква си?
Пак отговарям същото. Решавам, че се интересува и в личен план и добавям още нещо. Но, когато за трети път ме попита, казах:
- Добре, какво те интересува? Давай смело, може да ме питаш всичко!
Мълчание. Изчаквам. Спокойно, след време сама го подканям:
- Та, какво искаше да ме питаш?
- Та, какво искаше да ме питаш?
- Ти, каква си?
- Каква, каква? Не мога да те разбера!
- Каква, каква? Не мога да те разбера!
- Ами, християнка ли си? Католичка ли си?
Леле, накрая изплю камъчето! Това ли било?
- Християнка съм! ( Факт N2)
- Ами тогава защо черпеше за някакъв католически празник?
(Свети Силвестър – по мои спомени )
- Ама, аз се шегувах! Просто повод да се почерпим с нещо сладичко!
( Факт N3, 4 и 5 – Празнува, Обича да черпи и Да си хапва сладичко!)
Успокои се момчето. Колегата.
Спираме на едно от местата по списъка - пущинак, а в далечината
огромна постройка. И никакво движение! Питам го какво е това, а той - не
знаел! Не знаеш, казвам, през ден идваш тук! Аз, някой ден ще разбера!
...
Разбрах! Тук работя! Хората са казали – Внимавай, какво си пожелаваш!
( Факт N6 и 7 - Пътува и ...Сбъдва мечтите си!)
"В живота влюбен ли си? - До безкрайност!" - Франсоа Вийон
"В живота влюбен ли си? - До безкрайност!" - Франсоа Вийон
Няма коментари:
Публикуване на коментар