За къде пътувате?

        В автобуса има едно неписано правило:

Всички задължително седят! Когато наближи спирката ти, просто ставаш и отиваш до вратата. Така шофьорът разбира, че има за слизане и спира. Иначе продължава! Същото важи и за качващите се – ако не са на спирката, когато минава автобусът – Сбогом, Гергино! Чакай следващия!

        Пътуването е времето ми за почивка, релакс, скупчване на мислите... Кротко си седя и гледам през прозореца. Гледката – природни красоти, ми действа успокояващо и дори леко приспивно. В един момент разбирам, че се отклоняваме от маршрута. Не, не сънувам! Преценявам бързо случващото се. Шофьорът, решил да спести малко гориво, минава по пряк път! Така обаче пропускаме мястото, където ще слизам! Ще трябва да вървя близо два километра... Вече се виждам, как марширувам из полето в този сняг! Ставам и отивам при шофьора. Питам го любезно, но категорично и ясно: 

         - Защо променяте маршрута си?

         - А ти, защо не казваш? 

         - ?!

        Върна се. Имало и разбрани шофьори! 

        Запомних го. Някой ден ще го черпя кафе! Нали, така си казваме всеки път:

         - Хайде, ще те черпя кафе!

         А, вие, за къде пътувате?