Day 159: Roadside / Kрай пътя

Today's word is
roadside / край пътя, крайпътен
http://suzies365.blogspot.com/2012/06/day-159.html 

   За човек като мен, който всекидневно пътува, това не е сложно предизвикателство. Трудното е друго - да бъде разказано. Снимки - много, ама я се опитай да напишеш това... Предизвикателство в предизвикателството. 

          Какво става край пътя?

Colonnello (ital.)

      На връщане от работа често пътувам в автобуса с ... един полковник. Той се качва на същата спирка и винаги идва на спирката след мен. Усмихва се и казва:

      - Виждаш ли, колко рано сме дошли? Има цели четири минути!  

     Аз стоя на спирката с лице към шосето, а той с лице към мен. Приказваме си нещо. По пустото шосе се задава кола. Тук рядко минават коли. Може би затова е любимо място ( Зоната на здрача!) за снимане на филми - предимно чужди продукции.    

     На колата различавам надпис "Жандармерия". "Намаля скоростта - мисля си. - Ще отмине, ще отмине! Просто ни оглеждат, ей сега, още малко и ще отминат!" Колата обаче спира до нас. Минута, две - цяла вечност! - никой не слиза! Мъжете в колата просто седят. "Какво за бога?! Какво става?"...

     Не зная какво е било изражението на лицето ми, но полковникът се обърна. Тогава мъжете в колата отдадоха чест!

       След това потеглиха отново.

        - Познават ме. - скромно казва той.

      Познавали го, моля ви се, аз щях да припадна! Не съм от плашливите, но това ... Познавали го, не беше с униформа, беше цивилен!!! Той искаше да каже и още нещо, но аз го прекъснах, като махнах с ръка. Стигат ми толкова емоции за днес!

***

    Оказа се, че не е трудно да напиша това. Особено сега, когато го няма. Сменил си е часа на тръгване. Може би ми се сърди? Така е по-добре. Човек трябва да се научи да губи приятелите си. Приятели ли написах?

" Приятелство между жена и мъж?! 
Да не повярваш.
 - Най-висшата игра със огъня..."

                                     Блага Димитрова

 

    For someone like me who travel daily this is not a complex challenge. The difficulty is another - to be told. Photos - very. Oh, try to write this ... Challenge in the challenge.
What happens to the roadside?

Colonnello (ital.)

  On the way back from work I often travel on the bus with a ... Colonel. He gets on the same station and always comes after me. He smiles and says:
   - You see how early we come from? There are four minutes!

  I stand at the bus station facing the road, and he with his back to the road. Talking something. In the empty road came a car. Here rarely pass cars. This is a favorite place ( The twilight zone!) for making movies - mostly foreign productions.

   I differentiate the car marked "Gendarmerie". "Slow down - I think. - Will pass and will pass! Just look around us, right now, a little more and pass!" But the car stopped beside us. Minute, two - forever! - No one comes out! Men just sit in the car. "What on earth? What happened?" ... 

    I do not know what was the expression on my face, but the colonel turned. And the men in the car gave honor! /saluted/

   Then the car passed.

   - Know me. - He says modestly.

   They knew him, please, I would have fainted! I'm not fearful, but ... They knew him, he wasn't in uniform, he was a civilian! He wanted to say something else, but I stopped. I've had enough emotions for today!

     It isn't difficult to write this. Especially now that he's gone. He has changed the departure. He might be angry with me? That's better. One must learn to lose friends. Friends, true?

"Friendship between man and woman?
 Do not believe it.
- The highest playing with fire ... "
                                         Blaga Dimitrova

 
/ I used Google translator / 

     Roadside