сряда, 27 февруари 2013 г.

Lucky Snapping in 2013: Affairs part III

      Преди няколко дни  разказах за лятото на 1988 година. След тази бригада аз заминах две седмици на море с едно от момичетата, нейните родители и тяхно приятелско семейство с две деца. Децата бяха на 7 и 12 години, момиче и момче. Бяхме на Приморско и беше страхотно. Всъщност комплексът се намираше много навътре в гората, отдалечен, отделен - т.е. напълно самостоятелен. Тук имаше всичко, до плажа на ММЦ ходехме с 2 коли, ние с Петя си играехме с децата, гледахме телевизия или четяхме книги и въобще не са ни липсвали дискотеки и тем подобни.
        Края на лятото и началото на есента студентите бяхме на гроздобер в района на Ямбол.
       През ноември 1988 година стартира новата учебна година. Аз бях в трети курс, в съвсем нов факултет и в нова група, състояща се основно от момчета и само 6 момичета. Бях си избрала една от най-трудните специалности и ми предстоеше да разбера това.
        На първия учебен ден, на третия етаж в Техническия университет аз го срещнах. Той седеше на перваза на прозореца и аз... се влюбих от пръв поглед. Сега си мисля, че ако бях взела асансьора, щях да продължа по коридора до стаята, в която този ден имахме часове /упражнения/. Обаче аз се качих по стълбите и те ме отведоха при него. Освен това бях дошла по-рано.
        Когато преди време разказвахме на наши приятели, как сме се срещнали, те много се смяха и казаха:
        - Да, жените винаги идват по-рано, за да задушат нещо!
        - Не е вярно! - възроптах тогава, а и сега съм на мнение, че е било случайност.
        Спомням си, че си приказвахме - за футбол! Боже, нищо не разбирах от футбол. Тогава бях като онази домакиня, която стоически изгледала цял мач, а накрая казала:
        - Страхотен мач! Кой играч се казва Тъч? Толкова активен беше!
       Той говореше за футбол и очите му грееха. Опитах се да си спомня друг такъв случай - някой, който с такава страст да говори за нещо любимо. Може би е разбрал моето объркване, моя смут. Много добре си спомням, как той събра в едно палец, показалец и среден пръст, като че ли ей сега ще се прекръсти - подаде ръка към мен и каза:
         - Разбираш ли, Цар Футбол! Хората са казали - "Цар Футбол"!
        "Божеее, коя ли ще е тази..." - за миг помислих. И ме хвана страх.
       А после започна учебния час, след него втори, трети.. Записвания в по-малки групички за лабораторни упражнения, проекти, чертежи.. И както казват:
" Отмина си деня, повлякъл ден след ден след себе си, еднакви до неразличимост.." 
         Нямаше го. Аз учех и ми беше много трудно.
***
     Тези снимки ми ги изпрати преди няколко дни един колега от Техническия университет. Същият, който виждате на първата снимка. Това е зимата на 1988 година - края на ноември или началото на декември. 
      Много се изненадах. Бях готова да кажа, че това не съм аз, защото червеното яке ми изглежда непознато.  Спомням си обаче емоцията, радостта. Първият сняг.
      Колегата имаше фотоапарат, но не вадеше снимки на хартия, защото нямаше къде. Той режеше лентата и правеше диапозитиви.  Момичето се казва Дарина. За нея ще стане дума по-късно.
      Това е парка на Техническия университет, ние сме обядвали в стола и отиваме на следобедни упражнения.
      In November 1988 started the new academic year. I was in the third year in a new brand Faculty and a new group, consisting mainly of boys and only 6 girls. I've chosen one of the most difficult subjects, and I will understand this in the future.
      On the first school day on the third floor of the Technical University I met him. He sat on the window sill and I ... I fell in love at first sight. Now I think if I taken the elevator, I'd go down the hall to the room where we had hours / classes / that day. But I climb the stairs and they took me with him. Moreover, I had come earlier.

     I remember that we talked - about soccer! God, I understood nothing in soccer. I was like that housewife who stoically watched the whole match, and finally said:
      - Great game! Which player is called Touch? He was so active!
     He talked about soccer and his eyes glowed. I tried to remember such a case - someone with such a passion to talk about a favorite. Perhaps he understood my confusion. I remember very well how he gathered together his thumb, forefinger and middle finger, as if right now he will be sign of the cross. He held out his hand to me and said:
      - Do you understand King Soccer! People have said - "King Soccer"!
"OMG, who will be this woman ..." - I thought for a moment. And I got scared.
     And then started lessons, after the second  third .. Enrollments in smaller groups for laboratory exercises, projects, drawings .. And as they say:

"Gone is this day, day after day, dragging behind, similar to the non-differentiation .."
      He was gone. I studied and it was very difficult.



***
     A colleague from the Technical University sent me these pictures a few days ago. You can see him in the first picture. This is the winter of 1988 - late November or early December.
     I was quite surprised. I was ready to say that this isn't me, because red jacket doesn't seem familiar. But I remember the emotion and joy. The first snow.
     My colleague had a camera, but he didn't take pictures because there wasn't where to make on paper. He was cutting the ribbon and made ​​slides. The girl is Darina. Will talk about her later.

      Сигурна бях, че нищо няма да излезе от тези снимания. Въпреки това се забавлявахме страхотно./ I was sure nothing will come out of these shots. However, we enjoyed great.


 
Има продължение.  / To be continue

2 коментара:

  1. Missed these until today, think everyone else did too !!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Thank you very much, dear Lynne! I needed more time to this topic. I didn't want Kathi to be angry. / Smile!

      Изтриване