For him or ANYTHING POES

    Тази картичка трябваше да бъде готова в събота / 06.10./, но...
    Листото е моя изработка /то блести!/  За шаблон е използвано истинско листо.
    Вдъхновението е Едгар Алън По  -
предизвикателството ANYTHING POES  и изображението на Елизабет О. Дулемба -  Poe's Raven 
които излязоха едновременно в една и съща седмица!
/Трима мои любимци -  POE, Ike and Dulemba!/
     Използвах скеча на JUGS 157.
     Намерих преводи на стихотворението "Гарванът".
     Това е моята картичка за него /в памет на По/.
 This card had to be ready on Saturday / 6.10. / But ...
The leaf is my made. It sparkles! As a template is used real leaf.
Inspiration is Edgar Allan Poe -
challenge ANYTHING POES  
/ Great sponsor - an amazing prize! This challenge no one should miss!/
and the image of Elizabeth O. Dulemba - Poe's Raven
that came together in the same week! / My idea is born on a Friday!/
/ Three of my favorites- POE, Ike and Dulemba! /
I used a sketch JUGS 157.
I found a translation of the poem "The Raven."
This is my card for him / In memory of  POE/.

На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.
On October 7, 1849 Edgar Allan Poe died at age 40. The reasons for his death to this day remains unknown.

 Image:
Coloring Page Tuesday - Poe's Raven
корица на сп. Съвременник, бр. 3/2012 / cover of the magazine Savremennik issue. 3/2012

Challenges:
 http://poequoththeraven.blogspot.co.uk/2012/10/quest-14-anything-poes.html
http://simonsaysstampschallenge.blogspot.se/2012/10/simon-says-glimmer-and-sparkle.html
http://joyfulstamper.blogspot.com/2012/10/inspire-me-fridays-79-anything-goes.html
http://www.oldbackporch.com/2012/10/52-card-pickup-week-40-and-giveaway.html
http://justusgirlschallenge.blogspot.com/2012/10/just-us-girls-157-sketch-challenge.html
http://hobbychallenges.blogspot.com/2012/10/23.html
http://zabavlqtelstvo.blogspot.com/2012/10/e.html 

***
http://www.litclub.com/library/prev/poe/raven2.html
Пародиен превод на „Гарванът“ на Кр. Димитрова и Вл. Трендафилов - 1992
/Translation from English  -  K. Dimitrova and Vl. Trendafilov - 1992/
ГАРВАНЪТ

The Raven

Едгар Алън По

В късна нощ преди година, оглупял над двайсетина
книги, търсех без пощада, вниквах, грабех като щур.
Скръбен, търсех аз пролука в непонятната наука
и таман замахнал с чука къмто бледий абажур,
чух, че някой вънка чука - и на своя абажур
           рекох: "Гост да е - абсур!"

Бе декември - мрачно време, как човек да не задреме
пред камината бумтяща след вечеря с конфитюр.
Утро възжелах тогава, то какво ли ми остава,
да ще мъка да минава, мъката ми по Ленур,
що земята я погълна - прелестната ми Ленур.
           Да я върне? Ба, абсур.

А през рунните раета на памучните пердета
се цедеше вечер черна като натрошена сгур.
Кобни мисли над стотина ме застигнаха в лавина:
"Oле, туй ще е роднина, някой близък чукундур!
Попрепил навярно, сигур иска тоя чукундур
           да го пусна! А-а, абсур."

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като викнах: "Стига чука! Има на звънеца шнур!
То човек да не посмее да се в сън за миг зарее -
я го хлопане разсее, я пък пълният мехур."
Мълком дръпнах аз вратата със понатежал мехур -
           само сняг. Нима? Абсур.

В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
           тихо изтумтя: "Абсур!"

"Как прахосвам вещи скъпи!", мислейки, гребло настъпих.
Този път звукът бе тъп и право по тила - "тупур".
"Кол, отде дошъл - незнайно, рекох, удря тук случайно,
ала в туй место потайно да му връзвам ли кусур?
Вятър го е бутнал, байно, само тоя вятър щур.
           Аз да съм? Как не! Абсур.

През завеската пурпурна, заедно с тъмата бурна,
громолящо се изсипа в стаята като кюмюр
Гарванът на мойте прежни дни и спомени метежни,
над диваните безбрежни, върху бюста на Амур -
прелетя и кацна право върху бюста на Амур.
           И ни гък. Какъв абсур!

Беше черен като креда или чайник след повреда
(но в поезията бледа този цвят зоват "самур").
Викнах: "Ей, ти, дух от ада, да не си горял на клада?
С тази рошава фасада де се взе? От кой мочур?
Как е твойто кобно име в пъкления ти мочур?
           Гракна Гарванът: "Абсур".

Аз наум си рекох: "Бо'зна де се взе таз птица грозна,
в обстановката нервозна да отвръща с каламбур!
Че къде се е видяла птица - черна или бяла -
да се втурне като хала, после хоп - върху Амур.
За какво й е притрябвал баш пък бюстът на Амур?
           Пък се казва и Абсур!"

Ала Гарванът сиротен, кацнал върху бюст срамотен
като нота на лист нотен, впери в мене поглед сур.
Този поглед се стовари върху моя без да шари,
та си рекох: "Имах стари панталони от велур.
Утре той ще си отиде, както старият велур."
           Гракна Гарванът: "Абсур."

Казвай, птицо некрасива - вещер или самодива, -
без такива-онакива, че съм с разкопчан кобур.
Кат те гледам с тази дреха, дай ми някаква утеха,
че я дяволите взеха мойта прелестна Ленур...
Дай ми, дай ми ти утеха, ил' поне върни Ленур!"
           Той програка: "Га, абсур."

"В ада махай се тогава!" - с крясък скочих за разправа.
"Там при огнената лава ще се молиш за чучур!
Свършиха ли се гнездата, та дошъл си от тъмата
да си чистиш тук перата? Марш от бюста на Амур!
Ще се махнеш ли, те питам, ти от бюста на Амур?
           Гракна Гарванът: "Абсур!"

Оттогава все така е - мен душата ми ридае,
а пък той клечи, нехае, върху бюста на Амур.
Погледът му - зла порода - стрелка лампата на свода,
тя пък хвърля върху пода сумрачния му контур.
А душата ми от тоя клюнест, сумрачен контур
           ще се вдигне ли? Абсур.




Авторизиран превод от англ. Абсурист (Кристин Димитрова
и Владимир Трендафилов), 1992

***

ГАРВАНЪТ

The Raven

Едгар Алън По

Превод от английски: Велико Боев (1988 г.)
Translation from English: Veliko Boev (1988)

Някога във нощ студена, свел главата уморена
сам над книга позлатена, скрит на топло от студа,
бях потънал в сънна скука, но дочух, че нещо пука -
сякаш някой леко чука на вратата във снега.
Мислех: „Гост дошъл и чука на вратата вън сега.
           Тропа вънка откога?“

Бе декември бурен, мъглен, на стената образ пъклен
от смъртта на всеки въглен в миг проточваше рога.
Утрото очаквах жадно, в книги търсех безотрадно
лек за болка безпощадна, по Ленора зов-тъга.
За жената светла, дето носеше за мен тъга.
           Ще се върне ли сега?

Тъжен шум и страх понесли, шепнат тежките завеси
и изпълват ме със ужас, неизпитван досега.
А сърцето някак странно тупаше и непрестанно
си повтарях, че навярно някой тропа вън сега,
закъснял и да се скрие иска. Тропа вън сега.
           Нищо друго засега.

В страх душата бе се свила, но за миг почувствах сила,
„Сър или мадам - извиках, - извинете, но така
бях задрямал в сънна скука, не усетих, че се чука,
много леко се почука и дори не знам кога.“
Към вратата бързо тръгнах и отблъснах я в снега.
           Само мрак бе засега.

В плам обзет, навън се взирах, нищо друго не намирах,
сякаш сън сънувах странен, несънуван досега.
Тишината, знаех, строга да разбия аз не мога,
ала чух в несвяст, с тревога името „Ленора“. Да,
бях прошепнал тази дума, друг повтори я сега.
           Нищо друго засега.

После, сплашен и посърнал, тъкмо вътре бях се върнал,
чух отново да се чука, но по-силно бе сега.
„Може бурята в стъклата да прогонва тишината -
рекох - или пък съдбата праща някаква беда.
Ще открия кой ме плаши и вселява в мен тъга!“
           Само вятър - засега.

С яд прозореца отворих и през зейналите щори
гарван влезе и наперен в стаята се разигра.
Махна силен, непокорен, завъртя се неуморен
и накрая кацна горе под високата дъга,
там, на бюста на Палада под високата дъга.
           Кацна мирен засега.

Но със своята поява и с безсмислената врява
птицата едва тогава възприех като шега.
Казаха: „С геребена оскубан, ти съвсем не си загубен.
Строг си, зъл и душегубен - на нетленните слуга.
И кажи ми как се казваш, на нетленните слуга?
           Гракна силно: „Нико-га!“

Бях смутен, стоях безгласен - птица черна с говор ясен,
пък макар не можех смисъл някакъв да извлека,
съгласете се - не може туй човек да предположи:
птица да съзрете нощем под порталната дъга,
птица или звяр, притихнал под порталната дъга
           с име странно Нико-га.

А пък гарванът достоен, там, на бюста, най-спокоен
каза гордо само тая дума чудна засега.
И с крила, спокойни вече, нищо друго не изрече.
„Всичко - казах си - далече отлетява все така,
та и той ще ме напусне, ще избяга ей сега.
           Гракна бързо: „Нико-га!“

Сплашен сам от тишината, отговора и словата.
„Несъмнено - рекох, - само туй си знае той сега.
Като странен дух изглежда, сам, без капчица надежда
към бедата ни повежда и навява ни тъга,
като погребална песен ни навява той тъга.
           Да, навярно. Докога?

И на гарвана среднощен аз със присмех гледах още,
но загадката жестока не разбирах все така.
Дръпнах стол и седнах леко на седалката му мека,
в миналото на човека търсех тая зла шега
и подобна тайна. Исках злата му шега
           да открия. „Нико-га!“

И така се бях унесъл, нито звук не произнесъл,
а пък гарванът гореше във сърцето ми дамга
и под лампата, огряла плюшеното одеяло,
исках тя да седне бяла, но не знаех сам кога
ще приседне тя. Едва ли. Ще приседне ли? Кога?
           О, навярно нико-га.

После химн ангелогласен се понесе лек и ясен
и невидим образ сякаш къкреше край мен снага.
„Що ли - викнах, - Боже мили, с ангелите лекокрили
ми изпращаш? Да забравя за Ленора миг сега?
За Ленора миг забрава? Ще изтрая ли сега?“
           Каза гласно: „Нико-га!“

„О, пророк презрян, неземен, птица ли си или демон,
съблазнител или вихър те изхвърли на брега?
На брега пустинен, мрачен, вятърът където плаче
и на дявола палачи режат моята снага?
Ще намеря ли, кажи ми, лек за моята тъга?“
           Каза гласно: „Нико-га!“

„О, пророк, презрян, неземен, птица ли си или демон,
във небето потъмняло и във светлата звезда
те кълна: кажи със слово ще ли видя аз отново,
в тъмното небе оловно грейнала като дъга,
моята Ленора - светла, грейнала като дъга?
           Каза гласно: „Нико-га!“

„Туй е нашата раздяла - викнах ядно, във отмала, -
завърни се бързо долу, там, на ада във кръга.
Ни перо, ни бледна сянка искам тука да остане,
напусни ме скоро, врана, махай се от мен сега,
извади си ключа черен от душата ми сега!“
           Викна силно: „Нико-га!“

И тъй птицата безжална все така стои нахална
и от бюста ми напомня все за нашата кавга -
със отворени зеници - демон спящи - скръбна птица.
Сянката й като с огън във сърцето ми дамга
пак прорязва. И дали скръбно-черната дамга
           ще изчезне? Нико-га! 


http://www.mystics.eu/мистика-тайни-загадки/82-predskazania-na-edgar-alan-po.html