вторник, 2 октомври 2012 г.

Day 275 : (The) Wall & Who cares?

http://suzies365.blogspot.com/2012/10/day-275.html
 Думата е стена. Моята  първа асоциация - Стената на Пинк Флойд.
 The Wll
http://www.youtube.com/watch?v=fvPpAPIIZyo&feature=fvwrel
/Това едно послание към човека, който ме заплаши преди няколко дни./
Another Brick In The Wall (HQ)
http://www.youtube.com/watch?v=YR5ApYxkU-U

Стени на къщи - много арт &грънч

Walls of houses - many art & grunge



 
   
 ***
       Това е стената на Военна академия. Така изглеждаше ТРОТОАРА в моите спомени. Ние винаги сме вървели по него. А после..
         This is the wall of the Defence Academy. The sidewalk was always empty. We always follow it. And then ..
       For many years this sidewalk was captured by parked cars. Who cares?
    Години наред този тротоар беше ПРЕВЗЕТ от паркирани коли. Човек бе принуден да пресича от ляво на дясно и после обратно - от дясно на ляво една и съща улица два пъти, в рамките на някакви си 50 метра! Това, ученици, майки с колички, възрастни хора с бастуни или патерици - всички ставаха въртоглави! Улицата е натоварена! Стръмна, тясна и еднопосочна / отскоро!/ - Колите се спускат по нея и се налага да спират също два пъти, за да минат пешеходците. Училището на сина ни бе избрано така, че да не се налага той да пресича улици и булеварди. Да може да минава по ТОЗИ тротоар. Кой да предположи какво ще се случи! Години наред плащахме на жена, която да го води и прибира от училище, защото НИ бяха завзели тротоара! Аз ходих, питах тук-там какво трябва да стане, че да се вземат мерки. 
      "Не са ли в нарушение тези коли, паркирали върху тротоара!" -  "В нарушение са!" - ми отговори полицаят от дежурната кола-паяк. "Ами, тогава, защо не ги прибирате?" - продължавам да настоявам. "Подайте жалба и веднага ще ги разкараме!" Инспекторите от Столична община ми отговориха същото - "Подайте жалба на нашия сайт! Направете снимки и ги приложете." На съседния тротоар се намира редакцията на голям вестник. Точно така - на тротоара! - Защото там, навън пушат журналистите! Къде гледат? И с какво се занимават? Едва се разминаваме по този единствен тротоар - пушалня. 
       Снимах и един прекрасен ден седнах да пиша. Тогава дойде големият въпрос:     
       Защо човек трябва да пише НЕПРЕМЕННО жалби, срещу очевидна неправда?!
      Това казах на един от инспекторите, с когото бях говорила! Само на мен ли ми пречат тези коли? Защо хората не се оплакват, не пишат жалби? Не, не съм се уплашила. Просто ме беше яд! Кой го е грижа?

       







   

    Заминахме в отпуск. А когато се върнахме - тротоарът бе разчистен. Ден - до пладне, си помислихме. Но, ето - имаме си пак тротоар.
        Може би, ако бях писала, сега щях да съм много горда, че съм направила нещо добро. Но не съм писала... Някой друг го е направил.


  -------------------
   Пиша това сега, защото съм изправена пред друга неправда. Тук, ние на Балканите, трябва да се научим, че когато човек заплашва някого - това също е насилие!
   Жалба ли да пиша? До арменския поп?
   Аз знам, че ще се намери решение и на този проблем.  
/ Да не си помислите, че нося тази мартеница още от месец март! Вързах я по настояване на сесра ми.  
   ... Християни сме, ама сме си и малко езичници./
Моята стена е една стена срещу насилието.
My wall is a wall against violence.
***

Есента е прекрасна! Autumn is beautiful!
   Спомняте ли си онзи виц за човека, който замръкнал една зимна нощ в непознат град. На рецепция на малкия хотел му казали, че нямат свободни стаи. Имало само 1 свободно легло в стая с двама върли пушачи - картоиграчи. Човекът се примирил - все пак само за една нощ е.
   Онези двамата въобще не се съобразили с него - продължили да играят, да пушат и да разкзват политически вицове. Тогава нашият герой станал, доближил се до контакта на стената и казал:
   - Две кафета, моля! - после отново си легнал.
   Съквартирантите му се уплашили. Легнали си и те.
   На сутринта човекът се събужда и гледа - няма ги! Пита на рецепцията, кога са си тръгнали.
  - О, тези ли? Още снощи дойдоха и ги арестуваха.
----
Така е - стените имат уши.
Remember that joke about the man who was one winter night in a strange city. On the small hotel reception told that no rooms available. There was only one free bed in a room with two die-hard smokers - gamblers. The man resigned himself - after all only for one night.
Those two continued to play, smoking and telling political jokes. Then our hero approached wall outlet and said:
    - Two coffees, please! - Then back to bed.

They are scared and gone to bed.
In the morning the man wakes up and looks - they're gone! Asks at reception when they left.
   - Oh, these? Last night came to them and arrested them.

--
So it is - the walls have ears.

2 коментара:

  1. great pictures again Borqna. I love the one covered in greenery.

    ОтговорИзтриване
  2. I like very much grunge art on walls. Actually it can be very beautiful and decorative. Love your joke ! xx

    ОтговорИзтриване