събота, 2 март 2013 г.

Lucky Snapping in 2013: Affairs part IV - Update

    В края на януари 1989 година двама мои колеги от университета - Дарина и Николай ми помогнаха за един проект по "Машинни елементи". Същия ден трябваше да го предам, за да заверя семестъра. Показах им го през обедната почивка. Бях чертала цяла нощ и от преумора бях направила грешка. Когато разтворих чертежите и тримата извикахме - О, не! Те грабнаха гуми и почнаха да трият и поправят. Това не се забравя - те чертаха, а за опора им служеше една кръгла пластмасова маса в  кафето. Половин час по-късно аз предадох проекта успешно.
     Няколко дни след това ги поканих на сладкарница. Отидохме в новата сграда на НДК. Вечерта беше прекрасна. Ние говорихме много и много се смяхме. Предстояха ни трудни изпити, но тази вечер бяхме свободни! В един момент Николай попита:
     - Може ли да познаете, кой беше първият човек от групата, с когото се запознах?
     Дори повтори въпроса. Тогава Дарина се засмя:
     - Чакай, чакай! Да не е била някоя от нас?
      Мълчание. 
     "Не може да бъде!"
     - И как? - тя продължи. - Къде?
     И той започна бавно да разказва. Бях навела глава и слушах, не смеех да го погледна.
      - Не си ли спомняш? - тонът беше различен.
      Каза го с укор. Това ме извади от летаргията и казах:
      - Аз. Аз бях. - дори се усмихнах.
      - Не си ли спомняш?
      - Спомням си, разбира се.
      - Тогава?
...
      At the end of January 1989 two of my colleagues from the University - Darina and Nikolay helped me for a project on "Machine details". The same day I had to present it, so I stamped the semester. 
      I showed it to them during the lunch break. I've featured all night and I had made ​​a mistake a lot of fatigue / exhaustion/.  When I opened my drawings we cried - Oh - no! They began to deleted and correct. That I can not forget - they featured on a round plastic table in the cafe! Half hour later I presented my project successfully.
      Several days later, I invited them to the sweet shop / confectionery/. We went to the new building of the National Palace of Culture. The evening was wonderful. We talked a lot and laughed a lot. Our difficult tests ahead, but tonight we were free! At one point, Nikolay said:
- Can you guess who was the first person from our group, I met?
Even repeated the question. Darina laughed:

- Wait! Do not be one of us?
Silence.
"It can not be!" 

 - How? - She continued. - Where?
And he began to tell. I bowed my head and listened, I didn't dare to look at him.

 - Don't you remember? - The tone was different.
Said reproachfully. It took me out of lethargy and I said:

 - I am. I was-I smiled even.
- Don't you remember?

- I remember, of course.
- Then what?

 ...
Допълнение
       През лятото ние заминахме на стаж в Полша. Николай не искаше, но аз настоях.
       Заминахме 3 момичета и 3 момчета. Нашата малка група имаше 2 ръководители - един български преподавател и един полски.
       В Полша ние се срещнахме с други групи - от Русия, Източна Германия, Чехословакия и Полша. Разбира се - в автобусите бяхме разпределени - българите с руснаците, а германците с чехите, словаците и поляците. Ние не сме работели там - само ни показваха различни предприятия и заводи, замъци и музеи.
       Пиша това по две причини:
1. - От тези 3 момчета и 3 момичета се получиха 2 брака / 2 семейства след време./
2. - Трудностите, които преживяхме там след 1 август 1989 - когато цените в Полша скочиха двойно!
 / Нямахме никакви пари и искахме да презаверим веднага нашите самолетни билети за връщане! Това се оказа невъзможно, тъй като ние пътувахме в пакет - с групов билет. /
 - ни сплотиха и ни показаха, че може да се справим в критични ситуации.
        В Полша ние видяхме тогава неща, които за нас бяха непознати. Няколко месеца по-късно - през ноември 1989 промяната ни настигна и нас. Част от това, което се случи, ние вече го бяхме преживяли в Полша.
       

 Полша / Вроцлав, Варшава - юли и август 1989 !/ 
Poland / Wroclaw, Warsaw - July and August 1989! /

addition

        In the summer 1989 we
went on our practice in Poland. Nikolay didn't want to because the situation there, but I've finally decided!  / I'll go with or without you!/
       We departed 3 girls and 3 boys. Our little group had two leaders - a Bulgarian professor and one Polish.
       In Poland, we met with other groups - from Russia, East Germany, Czechoslovakia and Poland. Of course - we were in buses - Bulgarians with Russians; The Germans were with Czechs and Slovaks and the Poles. We have not worked there - we just showed various companies and factories, castles and museums.
       I am writing this for two reasons:
1. - Of the three boys and three girls received two marriage / 2 families over time. /
2. - The difficulties that we experienced there after August 1, 1989 - when prices in Poland jumped twice!
/ We had no money and wanted to re-certified immediately our return tickets! This proved impossible as we traveled in a package - a group 
Airline Ticket /
- The difficulties rallied us and showed us that we can cope with critical situations. 
       Then we saw things that were unknown to us. A few months later - in November 1989 the change caught up us. Part of what happened, we were already have experienced in Poland. 


Нашата група без едно от момчетата. / Our group without one.
2 семейства + А.2 families + A
1992

2012


4 коментара:

  1. Can you translate this for us please, ...from Mrs Nosey Lynne LOL!!

    ОтговорИзтриване
  2. I also remember those times when people went out into the streets of our cities to protest and change. In Poland now also does not happen well, and it may happen that people will stand against the current power, which tries to put us in a muzzle, as it was in communism. In Poland now everything stands on the edge of the knife and just a drop to spill everything. Again, I observe difficult times, but it is not only happening in Poland, but all over the world.
    Borgna, I also wish you a quiet night,
    Hugs from Poland,
    BozenA

    ОтговорИзтриване