Borqna: Day 188 : Modern / Модерно, съвременно

петък, 6 юли 2012 г.

Day 188 : Modern / Модерно, съвременно

http://suzies365.blogspot.com/2012/07/day-188.html

Темата днес е доста трудна! Модерно, съвременно. Видях предложението на Ким - за модерните сгради. Отлично. Малко се страхувам да говоря за изкуство. Какво разбирам аз?..

Ад под небето. Изпускам трамвая на връщане от работа. Сядам на пейката на сянка. След 5-6 минути е следващата мотриса. Не се диша от горещина.

До мен сяда мъж, а пред него право остава едно момиченце - около 4 - 5 годишно. Много красиво дете. Едно такава слабичко, със сини очи. Говорят си нещо, но аз не ги разбирам, защото са роми. Мъжът слуша музика от телефона си. Аз се обръщам на другата страна, за да не ги притеснявам и си мисля мои неща. Незнайно как, но в един момент се заслушвам в песента. На български е и е много тъжна. Пее се за майката, която вече я няма... Нова песен, непозната за мен. Но чувството, загубата на близък човек...

Обръщам се на ляво, за да видя идва ли вече този трамвай! Погледът ми замръзва върху детето. Сърцето ми спира - това детенце, това малко ангелче плаче със сълзи! Решавам, че бащата - мъжът с него, го е ударил, обидил, кой знае... И как за бога съм пропуснала това! Въобще не съм разбрала да се карат нещо! Поне по тона щях да се досетя!.. Завъртам се рязко към мъжа, готова да вдигна скандал - как може! И онемявам.

Този грубоват мъж, голям като скала, седи с наведена глава и плаче! Не мога да повярвам, но сълзите капят в скута му.

Песента.

Може би са претърпели загуба на майка, съпруга. Кой знае... Но какво да кажа, какво да направя? Детето първо реагира, като вижда, че ги гледам. Избърсва сълзите си. Направи го с такава твърдост и гордост, че ми напомни на някого...
И някъде дълбоко в мен аз се усмихнах.

Защо пиша всичко това ли? Защото ако за някого едно нещо е модерно, за друг - може да е извратено.

       Моята чаша за кафе.
      Аз я намирам за много арт, за много модерна. Харесвам я. Още, когато видях картината на Айк - знаех, че трябва да я имам! Изображението се нарича "Смъртно легло". Страховито наистина. Но ме държи в кондиция. Животът е кратък. Изкуството - вечно. Искам да се наслаждавам на всеки миг, така както се наслаждавам на кафето си.
      " Минутите са бягащи коне, към слънцето над нас. А то ... залязва!"
      От фото-къщата, където поръчах чашата, също одобриха и приеха идеята за артистична -
" Няма нищо по-хубаво от голо женско тяло.." казаха.
      Чашата - великолепна.
       А какво може да направи с нея едно дете, загубило майка си?
      Да разбие тази чаша на парчета! Омразна, глупава смърт, махай се!

The theme today is very difficult! Modern, advanced. I saw Kim's proposal - for modern buildings. Excellent. Less afraid to talk about art. What do I know? ..

...If one thing is a modern for someone, for another - can be perverted.

My coffee cup. I found it very artistic, very modern. I love it. Still when I saw the picture of Ike - I knew: I must have it! The image is called "Death bed". Scary indeed. But keep me fit. Life is short. Art - forever. I want to enjoy every moment as I enjoy my coffee.
"The minutes are running horses, to the sun above us.
Sun would go down!"
From fotohouse where I ordered the cup, also approved and agreed the idea as artistic - "There is nothing more beautiful than a naked female body .." said.
Cup - magnificent.
And what could make it a child lost his mother?
To break this cup pieces! Hateful, stupid death, go away!