Това е седмицата на Кати, в която тя ни кара да отворим своите чекмеджета със спомени.
Темата е за училищните дни.
Lucky Snapping in 2013
Понеделник - Първи учебен ден. Аз съм на работа, но вечерта празнуваме заедно началото на новата учебна година в Макдоналдс. После готвих пълнени чушки и правих шоколадов сладкиш за сестра ми.
Monday - First day of school. I'm working on, but in the evening celebrate the new school year at McDonald's. Then I made stuffed peppers with rice and minced meat.
I made a chocolate cake for my sister.
***
Вторник - Рано сутринта подарявам сладкиша на сестра ми, пием кафе пред техния блог и се наслаждаваме на есента. Няколко минути релакс.Tuesday - Early in the morning I give my sister the cake; we drink coffee and enjoy the fall. A few minutes of relaxation.
След работа тичам до книжарницата за учебни тетрадки. Обаждам се в движение на Влади да дойде на спирката, за да ги вземе и препускам към майка ми.
Вечерта - нова задача - правя шоколадова торта, която майка ми ще подари за рожден ден на нейн съсед.
After work, run to the bookstore for workbooks. Call up Vlady to meet at the bus stop and pick them up. I go to my mother.
In the evening - new task - make a chocolate birthday cake - my mother will give this cake neighbors.
Докато чакам мъжа ми да се върне от работа, за да вечеряме заедно и да гледаме малко телевизия, надписвам бележник и лична карта - с технически шрифт! И когато всичко вече e тип-топ и аз съм много щастлива:
While waiting for my husband to come home from work, have dinner and watch some TV, I inscribe school notebook for evaluations and ID school card - with a technically type! And when everything e OK and I am very happy:
- Мамо, защо си ми купила тетрадки за осми клас? Аз съм седми!
Поглеждам часовника - 9 вечерта.
Денонощни книжарници няма!
- Mom, why did you buy me worksheets for eighth grade? I'm seven!
I look at the clock - 9pm.
Day and night bookstores - not available!
Тази моя грешка ми припомни една случка от първи клас.
Първата диктовка.
Една от думите е
К О Н Ф И Т Ю Р .
Всички деца бяха написали - К О Н В И Т Ю Р - с буквата В, вместо Ф.
Само аз единствена бях написала -
К О Н Ш И Т Ю Р
I remembered a story from the first grade.
The first dictation.
One of the words is
К О Н Ф И Т Ю Р / K O N V I T Y U R - JAM/
All children had written - К О Н В И Т Ю Р -with the letter "В" instead of "Ф" / F/.
Only I'd written -
К О Н Ш И Т Ю Р / K O N S H I T Y U R/
...
Всъщност аз не бях чувала преди тази дума! Ние употребявахме думата - СЛАДКО или МАРМАЛАД.
Написах " КОН" и се чудих как беше по-натам. Но бях сигурна, че не е с " В"!
Actually, I had not heard that word before! We use the word - "sweet" or "marmalade".
Wrote "КОН" and wondered what was more there. But I was sure that it was not a "B" !
***
Това е!
Смея да призная, че винаги съм била много оригинална в грешките, които съм правила!
А като си помисли човек - колко по-лесна е думата "JAM" / конфитюр на англ.език./!
That's it!
I dare say that I am very original in my mistakes!
And when you think about it - how much easier is the word "JAM"!
***
Сряда - Тичам след работа пак до книжарницата. Тичам - и я отминавам!Викам си - Боряно, я, по-кротко!
Wednesday - Run after work back to the bookstore. Run - and I pass by the bookstore!
Сменям тетрадките в книжарницата. Е, посмяха се за моя сметка и продавачки, и клиенти.
Казвам им:
- Утре, като дойда пак...
- Знаем - седми клас сте! - отговарят в хор.
- Исках да кажа - ще почерпя.
Връчвам тетрадките на юнака. После грабвам тортата и пак към майка.
Change notebooks in the bookstore. A few laughs with the sellers.
I tell them:
- Tomorrow, when I come again ...
- We already know - you're in seventh grade! - They sing in chorus.
- I mean - I'll bring cookies.
I give the notebooks hero. Then grab the cake and back to my mother.
Nostalgia pictures -
the garden where we played as children
and a cinema "East" - already Billa store.
and a cinema "East" - already Billa store.
Носталгия снимки - градинката, където играехме, като деца
и кино "Изток" - вече е магазин Билла.
Вечерта - готвя леща, уморена съм и очите ми се затварят.Защо ви занимавам с това ли? Защото в 9 вечерта синът ми идва в кухнята и казва:
- Утре в 7 вечерта има родителска среща!
- Няма да хода! - отговарям автоматично.
- Защо, някаква работа ли имаш?
- ?!
Така де, детето е право - каква работа имам?
In the evening - I cook lentils; I'm tired and my eyes closed.
Why did I write that? Because at 9pm my son came into the kitchen and says:
- Tomorrow at 7 pm there will be a parents' meeting at school!
- Without me! - Answer automatically.
- Why ? Do you have any work?
-?!...
I mean, the kid is right - Have I any work?
***
Преди дни писах на Хелън, че да си майка е също професия.Кога ще го разберат?
When they will understand it?
Ah !!! Such a delight of a post today, Borqna. You made me laugh so much.
ОтговорИзтриванеYou are right, they don't realize that a house doesn't run by itself, the fridge doesn't get filled automatically and the food in the plates wasn't delivered by the neighbors !!!
Have a great day, xxxx
I like your story a lot - and I can recognize the word "matematika" - it's exactly the same in our language. September is really very tough for mothers of young children - there are so many things to organize.
ОтговорИзтриванеWhat a busy day Borqna. You make me feel rushed reading your blog, it made me laugh. Your cake is magnificent. I am sure your mum will enjoy it.
ОтговорИзтриванеGreat photographs and cooking. Vee xx
ОтговорИзтриванеVery funny Borqna, and so very very true, we are all nodding our heads!
ОтговорИзтриванеThat cake is divine xxx
I loved your post. It made me laugh because it sounds like something I would have done, bought the wrong grade books. Your cake is beautiful. Here in the US there is a saying, "A woman's work is never done". This is very true!
ОтговорИзтриванеA great amusing post although I am reading ir a week late!! Sorry :(
ОтговорИзтриванеWhat a great cake maker you are!! xx