- Колко е часът?
- Дванадесет минава - казваше една моя състудентка, когато часът бе 12,03. Трите минути бяха необходимото и достатъчно условие за този отговор.
Припомних си това, когато в службата спря токозахранването точно в 12,03! Имахме гости и аз реших да разведря обстановката:
- Ами, дванадесет минава - обедна почивка е! Какъв по-добър начин да накараш служителите си да почиват за обяд от това! - и добавих с усмивка - "Икономиката - икономична, дело на всеки!" - Последното май не го разбраха.
Помолих се мислено до 13,30 часа да бъде възстановено токозахранването. Иначе...
Разбира се, това не зависи от мен тук.
Обедна почивка? - Нова тема.
Друга фирма, преди много, много, много години.
През лятото на помощ ни дойдоха децата на колегите - 16-17 годишни младежи. Един такъв юнак ми се появи в офиса. Гледам го - седи, не яде, скучае. Въобще не ми мина през главата, че момчето може просто да е уморено. Че е просто дете.
- Я - викам - докато си почиваш, да пренесем едни книги.
Пренесохме ги. После колеги ми казаха, че се оплакал на шефа, на баща си:
- В тая фирма няма ли обедна почивка? - и как го накарали още първия ден да работи по обяд, а другите момчета се скътали.
А таткото много се смял и често разказвал случката и това, как и двамата били попаднали на Цербера на Анубис.
Е, преглътнах го. /Наричали са ме и с по-хубави имена./
Спомням си много добре това лято. Бе наистина адска жега. Климатици нямаше, само някакви вентилатори. Когато се срещахме с това момче, аз се шегувах като вдигах ръце - " Предавам се!" и се усмихвахме.
И сега се усмихнах. Ура! В тринадесет минава токът "дойде" - както обикновено казваме.
Всъщност това е по моя часовник. А той точен ли е?
Аз точна ли съм?
