четвъртък, 10 май 2012 г.

Дванадесет минава с усмивка

     - Колко е часът?
   - Дванадесет минава - казваше една моя състудентка, когато часът бе 12,03. Трите минути бяха необходимото и достатъчно условие за този отговор.
   Припомних  си това, когато в службата спря токозахранването точно в 12,03! Имахме гости и аз реших да разведря обстановката:
   - Ами, дванадесет минава - обедна почивка е! Какъв по-добър начин да накараш служителите си да почиват за обяд от това! - и добавих с усмивка - "Икономиката - икономична, дело на всеки!"  - Последното май не го разбраха.
    Помолих се мислено до 13,30 часа да бъде възстановено токозахранването. Иначе...
    Разбира се, това не зависи от мен тук.
    Обедна почивка? - Нова тема.
    Друга фирма, преди много, много, много години.
   През лятото на помощ ни дойдоха децата на колегите - 16-17 годишни младежи. Един такъв юнак ми се появи в офиса. Гледам го - седи, не яде, скучае. Въобще не ми мина през главата, че момчето може просто да е уморено. Че е просто дете.
    - Я - викам - докато си почиваш, да пренесем едни книги.
    Пренесохме ги. После колеги ми казаха, че се оплакал на шефа, на баща си:
   - В тая фирма няма ли обедна почивка? - и  как го накарали още първия ден да работи по обяд, а другите момчета се скътали. 
    А таткото много се смял и често разказвал случката и това, как и двамата били попаднали на Цербера на Анубис.
    Е, преглътнах го. /Наричали са ме и с по-хубави имена./
  Спомням си много добре това лято. Бе наистина адска жега. Климатици нямаше, само някакви вентилатори. Когато се срещахме с това момче,  аз се шегувах като вдигах ръце - " Предавам се!" и се усмихвахме.
  И сега се усмихнах. Ура! В тринадесет минава токът "дойде" - както обикновено казваме. 
    Всъщност това е по моя часовник. А той точен ли е?
    Аз точна ли съм?

Няма коментари:

Публикуване на коментар