- Вуйноооо! Вуйно, мааа! Боби яде камъни*! - викала братовчедка ми.
- Ауу, барем камъни да прояде, туй диване! - отвърнала майка ми.
Моля ви се - имала съм алергия към храната! И майка ми - храни ме, аз повръщам. Тя ме храни, аз повръщам.
Един ден ми накусала повръщаното.( И казала - " Господи, прости ми!")
Не знам, но от това ли, от камъните ли, но съм започнала да ям.
Като си помисля само, че от 3 кг. и половина съм стигнала до тук! А каква икономия можех да направя?!
Това е! Научихте ме да ям!..
Ужас! Огледалото не ме познава вече!
* - по спомени на братовчедка ми, камъните не са били скъпоценни.
/ Пиша всичко това, защото ми е много мъчно./
Боре, не разбирам защо ти е мъчно, заради огледалото, нескъпоценните камъни или ...?!?!
ОтговорИзтриванеМама.
ИзтриванеРодителите - истинската опора.
Празният апартамент. Детството.
Гергьовден без татко.
Предчувствия.
---
Върнаха се от Италия - майка, сестра ми и вуйчо. Посрещнахме ги на трапеза, подготвях се няколко дни. Нямах време дори да им се порадвам. С болния си мозък заведох майка ми на едно погребение. На връщане тя получи инсулт в таксито. Втори.
Ще се оправи!
Днес е Денят на майката, не на жената, сестрата, колежката, приятелката... На Майката!
---
Вили, благодаря ти, че ме попита. Сега ми е някак по-леко.
През почивните дни не сядам пред компютъра. Чак днес се върнах, за да видя дали си ми отговорила. Иска ми се да ти дам кураж/ не е точната дума/ по някакъв начин. Когато изпадна в някоя дупка, се затварям още по-вече в себе си и знам ,че понякога дори един дребен жест е много важен.
ОтговорИзтриване