събота, 5 май 2012 г.

Огледало, огледало на стената...

   - Вуйноооо! Вуйно, мааа! Боби яде камъни*! - викала братовчедка ми.
   - Ауу, барем камъни да прояде, туй диване! - отвърнала майка ми.
   Моля ви се - имала съм алергия към храната! И майка ми - храни ме, аз повръщам. Тя ме храни, аз повръщам.
    Един ден ми накусала повръщаното.( И казала - " Господи, прости ми!")
    Не знам, но от това ли, от камъните ли, но съм започнала да ям.
    Като си помисля само, че от 3 кг. и половина съм стигнала до тук! А каква икономия можех да направя?!
    Това е! Научихте ме да ям!..
    Ужас! Огледалото не ме познава вече!

* - по спомени на братовчедка ми, камъните не са били скъпоценни.
/ Пиша всичко това, защото ми е много мъчно./

3 коментара:

  1. Боре, не разбирам защо ти е мъчно, заради огледалото, нескъпоценните камъни или ...?!?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мама.
      Родителите - истинската опора.
      Празният апартамент. Детството.
      Гергьовден без татко.
      Предчувствия.
      ---
      Върнаха се от Италия - майка, сестра ми и вуйчо. Посрещнахме ги на трапеза, подготвях се няколко дни. Нямах време дори да им се порадвам. С болния си мозък заведох майка ми на едно погребение. На връщане тя получи инсулт в таксито. Втори.
      Ще се оправи!
      Днес е Денят на майката, не на жената, сестрата, колежката, приятелката... На Майката!
      ---
      Вили, благодаря ти, че ме попита. Сега ми е някак по-леко.

      Изтриване
  2. През почивните дни не сядам пред компютъра. Чак днес се върнах, за да видя дали си ми отговорила. Иска ми се да ти дам кураж/ не е точната дума/ по някакъв начин. Когато изпадна в някоя дупка, се затварям още по-вече в себе си и знам ,че понякога дори един дребен жест е много важен.

    ОтговорИзтриване