Спомняте ли си филма на Мартин Скорсезе "Шофьор на такси"?...
В този случай шофьорът е жена. Червенокоса, със звънък смях. Много приветлива жена на средна възраст. А денят е понеделник, ранен следобед и леко започва да ръми. Те двете си приказват с майка ми. Темата - времето. А думите "камина", "чаша вино", "хубав мъж " някак отдалече достигат до съзнанието ми. Усмихвам се, а мислите ми са заети с това колко още задачи имам за деня. Променям в движение първоначално зададения маршрут. Освен това трябва да сляза и да взема нещо. И съм нервна и напрегната.
Шофьорът на таксито - ТЯ, изведнъж рязко поглежда с уплаха в огледалото за обратно виждане и ми казва:
- Тази жена е за лекар!!! Водете я спешно! Тя, просто изведнъж престана да ми отговаря на въпросите!...
Линейка не е карала по-бързо.
Часът - три следобед.
Състояние - инсулт.
***
Днес изписаха майка ми от болницата. Е, говори малко като че ли е била 15-20 г. в Америка. Но няма нищо счупено този път.
***
Не си спомням от коя таксиметрова компания бе това такси. Но освен на екипа на бърза помощ / Йонко Йонков/ благодаря много и на тази жена, която за мен, за нас с майка ми, ще си остане като един шофьор на такси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар