- Ах, как се обича племенник, ако знаеш! Повече от собствено дете! - това ми каза преди много време една колежка, а аз вдигнах вежди от изумление. Нямах нито едното, нито другото. После се появи първо той.
Гого, Георги - кръстен на татко - ама хич не иска да яде!
- Хайде, сега ще направим мечета - му казвам. И правейки ги, обяснявам:
- Малко срединка от хляб, малко сиренце. Смачкваш в дланта на топче. И хоп - мече! Ам!
- Какви мечета!?! - обажда се сестра ми. - Това са офицери!
- Мечета са! - почти проплаквам и поглеждам към майка ни.
А тя само вдига рамене. Разбирам - сестра ми е предпочитала офицерите!!!
- Добре де, офицери са! - предавам се, само и само Гого да яде!
/ще има продължение/
Няма коментари:
Публикуване на коментар