Days 319, 320 : Nostalgic & uplifting

http://suzies365.blogspot.com/2012/11/day-319.html
Day 319: nostalgic - part I

" Do you remember, do you remember the quiet yard

   the quiet yard with the white cherry blossoms? 

   ...

  dream was, sleep was the quiet yard
  dream were the white cherry blossoms! "

                                                          Dimcho Debelyanov

 Една къща в планината. Продадена. / A house in the mountains. Sold.

***   
Димчо Дебелянов - Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Родно изкуство", кн. 2 от 24.11.1914 г.

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
***

nostalgic - part II
    Една снимка, към която се връщам непрекъснато / Вижте тази публикация - аз не бих могла да напиша толкова хубаво нещо./ -  
   An image to which I return these days 
 / See this - I couldn't to write such a good post./ -
http://kathycanandsometimesdoes.blogspot.com/2012/09/reflections-on-spring-without-cherry.html
  " To dress yourself in loneliness
      as in a shabby scarf
      your mother to repeat of the threshold
     all meet,
     everything you send.
     Everything!

      - That you will have! "
                             Blaga Dimitrova

"Всичко" - Блага Димитрова 

Имаш младост и хубост,
цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват

и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност -
цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато паднеш на земята.
Нямаш любим и нежност!
Какво ти остава?
Имаш талант и воля -
цялата си една факла.
нощем безсънно светиш
търсиш в тъмната пустош,
нещо такова, което,
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши,
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля!
Какво ти остава?
Имаш дете и радост,
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчичка,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест или война,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост!
Какво ти остава?
Всичко да имаш,
нищо да нямаш,
цялата да си една шепа.
Всичко да даваш,
нищо да вземаш.
Да се загърнеш в самота
като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко!

- Това ти остава!!!

********************************************************************************
http://suzies365.blogspot.com/2012/11/day-220.html 

Day 320: uplifting /  Възвисяващо

     Това е моят кръщелник, а кръстчето е подарък от майка му. Направено е от хематит.
В мига, в който направих тази снимка, виждайки неговата радост, аз вече съжалявах, че това кръстче не е от мен. Как не се сетих по-рано!
     This is my godson / 14/, and the cross is a gift from his mother. It is made of hematite.
The moment I made this picture, seeing his joy, I already regretting that this cross isn't a gift from me. How didn't I think sooner!
To be a godmother is a good deed - uplifting.
May I say - 
Faith - uplifting