В края на януари 1989 година двама мои колеги от университета - Дарина и Николай ми помогнаха за един проект по "Машинни елементи". Същия ден трябваше да го предам, за да заверя семестъра. Показах им го през обедната почивка. Бях чертала цяла нощ и от преумора бях направила грешка. Когато разтворих чертежите и тримата извикахме - О, не! Те грабнаха гуми и почнаха да трият и поправят. Това не се забравя - те чертаха, а за опора им служеше една кръгла пластмасова маса в кафето. Половин час по-късно аз предадох проекта успешно.
Няколко дни след това ги поканих на сладкарница. Отидохме в новата сграда на НДК. Вечерта беше прекрасна. Ние говорихме много и много се смяхме. Предстояха ни трудни изпити, но тази вечер бяхме свободни! В един момент Николай попита:
- Може ли да познаете, кой беше първият човек от групата, с когото се запознах?
Дори повтори въпроса. Тогава Дарина се засмя:
- Чакай, чакай! Да не е била някоя от нас?
Мълчание.
"Не може да бъде!"
- И как? - тя продължи. - Къде?
И той започна бавно да разказва. Бях навела глава и слушах, не смеех да го погледна.
- Не си ли спомняш? - тонът беше различен.
Каза го с укор. Това ме извади от летаргията и казах:
- Аз. Аз бях. - дори се усмихнах.
- Не си ли спомняш?
- Спомням си, разбира се.
- Тогава?
...
At the end of January 1989 two of my colleagues from the University - Darina and Nikolay helped me for a project on "Machine details". The same day I had to present it, so I stamped the semester.
I showed it to them during the lunch break. I've featured all night and I had made a mistake a lot of fatigue / exhaustion/. When I opened my drawings we cried - Oh - no! They began to deleted and correct. That I can not forget - they featured on a round plastic table in the cafe! Half hour later I presented my project successfully.
Several days later, I invited them to the sweet shop / confectionery/. We went to the new building of the National Palace of Culture. The evening was wonderful. We talked a lot and laughed a lot. Our difficult tests ahead, but tonight we were free! At one point, Nikolay said:
- Can you guess who was the first person from our group, I met?
Even repeated the question. Darina laughed:
- Wait! Do not be one of us?
Silence.
"It can not be!"
- How? - She continued. - Where?
And he began to tell. I bowed my head and listened, I didn't dare to look at him.
- Don't you remember? - The tone was different.
Said reproachfully. It took me out of lethargy and I said:
- I am. I was. -I smiled even.
- Don't you remember?
- I remember, of course.
- Then what?
...
Допълнение
През лятото ние заминахме на стаж в Полша. Николай не искаше, но аз настоях.
Заминахме 3 момичета и 3 момчета. Нашата малка група имаше 2 ръководители - един български преподавател и един полски.
В Полша ние се срещнахме с други групи - от Русия, Източна Германия, Чехословакия и Полша. Разбира се - в автобусите бяхме разпределени - българите с руснаците, а германците с чехите, словаците и поляците. Ние не сме работели там - само ни показваха различни предприятия и заводи, замъци и музеи.
Пиша това по две причини:
1. - От тези 3 момчета и 3 момичета се получиха 2 брака / 2 семейства след време./
2. - Трудностите, които преживяхме там след 1 август 1989 - когато цените в Полша скочиха двойно!
/ Нямахме никакви пари и искахме да презаверим веднага нашите самолетни билети за връщане! Това се оказа невъзможно, тъй като ние пътувахме в пакет - с групов билет. /
- ни сплотиха и ни показаха, че може да се справим в критични ситуации.
В Полша ние видяхме тогава неща, които за нас бяха непознати. Няколко месеца по-късно - през ноември 1989 промяната ни настигна и нас. Част от това, което се случи, ние вече го бяхме преживяли в Полша.
Полша / Вроцлав, Варшава - юли и август 1989 !/
Poland / Wroclaw, Warsaw - July and August 1989! /
addition
In the summer 1989 we went on our practice in Poland. Nikolay didn't want to because the situation there, but I've finally decided! / I'll go with or without you!/
We departed 3 girls and 3 boys. Our little group had two leaders - a Bulgarian professor and one Polish.
In Poland, we met with other groups - from Russia, East Germany, Czechoslovakia and Poland. Of course - we were in buses - Bulgarians with Russians; The Germans were with Czechs and Slovaks and the Poles. We have not worked there - we just showed various companies and factories, castles and museums.
I am writing this for two reasons:
1. - Of the three boys and three girls received two marriage / 2 families over time. /
2. - The difficulties that we experienced there after August 1, 1989 - when prices in Poland jumped twice!
/ We had no money and wanted to re-certified immediately our return tickets! This proved impossible as we traveled in a package - a group Airline Ticket /
- The difficulties rallied us and showed us that we can cope with critical situations.
Then we saw things that were unknown to us. A few months later - in November 1989 the change caught up us. Part of what happened, we were already have experienced in Poland.
Нашата група без едно от момчетата. / Our group without one.
2 семейства + А. / 2 families + A
 |
| 1992 |
 |
| 2012 |
