четвъртък, 31 май 2012 г.

Day 152: Bargain / Изгодно


Today, let's see a
bargain

Show me your bargains!

http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-152.html
Книги - с 10% отстъпка. При тези цени на книгите - това си е едно малко състояние. Продавачът в книжарницата ме познава. Отивам и поръчвам, защото той няма налични всички заглавия. А аз нямам време да обикалям издателствата. След 2 дни книгите са в книжарницата. Винаги оставам доволна.
Books - 10% discount. At those prices the books - it's a small fortune. The seller knows me. I go and order, because he has no all available titles. And I do not have time to go around publishing. After two days the books are in the bookstore. I am always pleased.

Фанта - 2,09 лв. и Сникърс на промоция - 1,29 лв.
Fanta - 2.09 lev and Snickers promotion - 1.29 lev.

сряда, 30 май 2012 г.

Day 151: Groceries / Бакалии

Today's prompt is ...
groceries
http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-151.html 
     Ето една бакалия в квартала. Застанах на вратата, за да снимам. Тук двама души не могат да се разминат. Движението е по часовниковата стрелка. Ние рядко пазаруваме тук. Скъпо е.
     Here is a grocery store in the neighborhood. One of the smallest. I took pictures of the door. Here two people can not get away. The movement is clockwise. We rarely shop here. Because it is expensive.
         А ето и друга бакалия - за плодове и зеленчуци. Най-добрите продукти са тук!
         And here is another grocery store - fruit and vegetables. The best products are here!

       Тъй като думата се превежда и като хранителни стоки, мислех си да отворя хладилника и да снимам какво има вътре. Познайте защо не го направих!
      Since the word is translated as food, I thought to open the refrigerator and photograph what's inside. Guess why I did not do it!
  

 

вторник, 29 май 2012 г.

Day 150/ 365+1: Messy / Разхвърлян

Today's word is
messy/ разхвърлян

      Тези дни съм се отдала на нова тръпка - "365+1 дни в снимки".  Забавлявам се много с това предизвикателство. Дано намеря време поне за една  картичка.
      Това е работилницата на съседите. Великолепни майстори са. Тук снимах малко като папарак. Да си призная също - за първи път влизам. 
   These days I have a new hobby - "365 +1 days in pictures." I'm enjoying a lot with this challenge. I hope I find time to make cards.
   This is the workshop of the neighbors. Great masters. Here I photographed by paparazzi. For the first time I going into this workshop.
 150/365+1 : Messy
http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-150.html

понеделник, 28 май 2012 г.

Day 149/ 365+1: Tools / Инструменти

Ето, бях пак на зъболекар. Помолих любезно да направя една снимка и хоп - готово.
Here I was again at the dentist. Kindly asked to do a photo and hop - ready.

Инструменти, а? И то какви!
Tools, huh? Scary!
http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-149.html

събота, 26 май 2012 г.

Day 147/ 365+1: Cleanliness / Чистота

 "Мъничко, червеничко, 
 цар от път отбива!
 Що е то?"...

        А сега вижте тази снимка и кажете какво е накарало тази невинна кравичка да напусне стадото, да се отбие от пътя и да застане на вратата. Държа да отбележа, че:
        1. Това не е кравата от филма "АЛО, АЛО".
        2. Това не е нова колежка!
        3. Това не е агент под прикритие!
        Отговорът е:
Мъничко, зеленичко цветенце
и чистотата на най-чистите прозорци
довеждат в офиса НМО*.
/* - Неидентифицирани Мучащи Обекти/



  " Tiny, red, 
  the king of the road stops.
  What is it?"...
   Now see this picture and tell what caused this innocent cow leaves the herd, to stop and stand at the door.   I have to say that:
         1. This is not a cow from the movie "Allo, Allo".
         2. This is not new colleague!
         3. This is not an undercover agent!
The answer is:
Tiny, green flowers
and cleanliness of the cleanest windows
resulted in the office ULO
*.

/ * - 
Unidentified Lowing Objects /

Включвам се тук / I participate here -
 365 photos: Day 147 - cleanliness / чистота /
http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-147.html 
 

петък, 25 май 2012 г.

Day 146/ 365+1: Boring / Скучно/ Панорама от балкона

 17 часа - Витоша в мъгла. И още една изчезваща зелена градинка.

Посока - Запад

В ясен ден кубетата на катедралата Александър Невски блестят.

Посока - Изток - Училището, където снимаха филма "Да обичаш на инат". Камерите бяха на покрива на блока.

        Отдавна се каня да направя подобни снимки. Ето каква панорама се разкрива от терасите на апартамента на моите родители. Цяла София - на запад и на изток! Е, не избрах най-подходящия ден - малко облачно и мрачно е. При ясно време се вижда Черни връх, Копитото и както вече писах - кубетата на катедралата Александър Невски!
       Бях на осем, когато с баща ми и един негов приятел избирахме жилище. Бяхме гледали три или четири преди този. Асансьорът не беше пуснат още. Качихме се по стълбите, като през стъпало - през две с тебешир бе написано "Не стъпвай!". Защо пиша всичко това ли? - Защото аз го избрах! Но и тримата бяхме очаровани от гледката! Вечерта разказахме на майка колко е красиво и какви шарени плочки има в банята! А тя се засмя и каза: 
       - А бе, знам, луд на шарено се радва! Как на четиринадесетия етаж!!!
       Всички мебели, целият ни багаж бе пренесен на ръце по стълбите - асансьорът още не работеше. Помогнаха ни колегите на татко. Нещо, което няма да забравя никога.
       Аз бях първия човек от този блок, който заседна в асансьора, когато го пуснаха в експлоатация. Много от блоковете, които сега се виждат на снимките, тогава не бяха построени още.
       " Да се завърнеш в бащината къща, 
         когато вечерта смирено гасне ... 
        И тихо да повтаряш - Мамо, мамо..."  

***
  Много блокове! Затова си позволявам с една от снимките да се включа тук -
  Many blocks! So I let one of the pictures to include here -
  365 photos: Day 146 - Boring / Скучно/
  http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-146.html

Day 145/ 365+1: SOFT / Меко / Братче и сестриче

Това са майка ми и вуйчо. Една от любимите ми снимки.
Включвам се под номер 13 тук -
365 photos: Day 145 - SOFT
http://suzies365.blogspot.com/2012/05/day-145.html


сряда, 23 май 2012 г.

Една риба хванах...

   - Една риба хванах и цялата се омирисах на риба!
   Вдигам глава и какво да видя! В автобуса се качват две жени - рибарки! Мокри до кости, защото навън вали като из ведро. Но лицата им греят от радост! Толкова са смешни и мили едновременно. Проследявам ги с поглед. Их, как им завиждам! За емоцията, за хобито! За приятелството! Говорят си нещо, а аз им се радвам и съм ги зяпнала...
    Нося едни нови списания - за домакини. Ставам и им подарявам по едно:
    - Много сте сладки! - казвам - Заповядайте, подарък!
    Те ми благодарят. Разглеждат ги с интерес. На гарата си пожелаваме "Приятен ден, момиче!", което още повече ме развеселява.
    Е, аз риба не хванах, но докато пътувахме в автобуса, успях здраво да се омириша на риба!
    А сега, какво? Така и така мириша на риба, ще отида да купя две рибета от рибарския магазин!
 
Желая  ви хубави празнични дни на всички!
   


вторник, 22 май 2012 г.

Късметлийка

Нещо като - "Чантата, чадърчето и аз".

       Бързам след работа. Ще купя този кекс от сладкарницата и право към майка. Откога му се каня, скъп е, но поводът си заслужава. Днес я изписаха от болницата.
       Влизам, поръчвам, плащам. Подават ми го в изключително красива и голяма кутия. Отивам на първата маса до вратата. Оставям си нещата. Вадя голям плик, за да мога по-удобно да го нося този кекс. Грабвам го, якето, синята  платнена чанта с надпис "Победа" и газ!
       Я, казвам си, по път да взема и едно кисело мляко. Хайде сега обратната процедура - на мястото за багаж оставям кекса, якето, синята чанта и опс! Дамска чанта я няма!!! Не е истина! Една такава малка, с карамелов цвят... Няма я! Пак си грабвам кекса, якето - сутрин е студено, синята чанта, където е чадъра и си нося дрехи - тази нощ ще спя при майка, затова толкова багаж...Тичам до следващата пресечка, където на трамвайната спирка се намира сладкарницата. Оставила съм всякаква надежда. Пари в чантата нямам, но документи и ключове! Колената ми омекват.
       Ето ме вече на вратата. И о, боже - там е! Една малка, с цвят на оса слънчасала, като мен такава. "Седи си" кротко на столчето. Да не повярваш!
       Грабвам я! Сладкарницата в този час на деня започва да се пълни, но само продавачката ме забелязва. Намигна ли ми - " Късметлийка!" - или само ми се стори?
       Така си вдигам адреналина. А за това, как ни уплаши земетресението 5,8 по Рихтер, през нощта срещу вторник, всички знаем.

P.S. Апартаментът на родителите ми е на 14 етаж. Това е и най-силното до този момент земетресение, което съм преживяла.

понеделник, 21 май 2012 г.

Един шофьор на такси

        Спомняте ли си филма на Мартин Скорсезе "Шофьор на такси"?...
       В този случай шофьорът е жена. Червенокоса, със звънък смях. Много приветлива жена на средна възраст. А денят е понеделник, ранен следобед и леко започва да ръми. Те двете си приказват с майка ми. Темата - времето. А думите "камина", "чаша вино", "хубав мъж " някак отдалече достигат до съзнанието ми. Усмихвам се, а мислите ми са заети с това колко още задачи имам за деня. Променям в движение първоначално зададения маршрут. Освен това трябва да сляза и да взема нещо. И съм нервна и напрегната.
     Шофьорът на таксито - ТЯ, изведнъж рязко поглежда с уплаха в огледалото за обратно виждане и ми казва:
      - Тази жена е за лекар!!! Водете я спешно! Тя, просто изведнъж престана да ми отговаря на въпросите!...
        Линейка не е карала по-бързо.
        Часът - три следобед.
         Състояние - инсулт.
***
       Днес изписаха майка ми от болницата. Е, говори малко като че ли е била 15-20 г. в Америка. Но няма нищо счупено този път.
***
      Не си спомням от коя таксиметрова компания бе това такси. Но освен на екипа на бърза помощ / Йонко Йонков/ благодаря много и на тази жена, която за мен, за нас с майка ми, ще си остане като един  шофьор на такси.



четвъртък, 10 май 2012 г.

Дванадесет минава с усмивка

     - Колко е часът?
   - Дванадесет минава - казваше една моя състудентка, когато часът бе 12,03. Трите минути бяха необходимото и достатъчно условие за този отговор.
   Припомних  си това, когато в службата спря токозахранването точно в 12,03! Имахме гости и аз реших да разведря обстановката:
   - Ами, дванадесет минава - обедна почивка е! Какъв по-добър начин да накараш служителите си да почиват за обяд от това! - и добавих с усмивка - "Икономиката - икономична, дело на всеки!"  - Последното май не го разбраха.
    Помолих се мислено до 13,30 часа да бъде възстановено токозахранването. Иначе...
    Разбира се, това не зависи от мен тук.
    Обедна почивка? - Нова тема.
    Друга фирма, преди много, много, много години.
   През лятото на помощ ни дойдоха децата на колегите - 16-17 годишни младежи. Един такъв юнак ми се появи в офиса. Гледам го - седи, не яде, скучае. Въобще не ми мина през главата, че момчето може просто да е уморено. Че е просто дете.
    - Я - викам - докато си почиваш, да пренесем едни книги.
    Пренесохме ги. После колеги ми казаха, че се оплакал на шефа, на баща си:
   - В тая фирма няма ли обедна почивка? - и  как го накарали още първия ден да работи по обяд, а другите момчета се скътали. 
    А таткото много се смял и често разказвал случката и това, как и двамата били попаднали на Цербера на Анубис.
    Е, преглътнах го. /Наричали са ме и с по-хубави имена./
  Спомням си много добре това лято. Бе наистина адска жега. Климатици нямаше, само някакви вентилатори. Когато се срещахме с това момче,  аз се шегувах като вдигах ръце - " Предавам се!" и се усмихвахме.
  И сега се усмихнах. Ура! В тринадесет минава токът "дойде" - както обикновено казваме. 
    Всъщност това е по моя часовник. А той точен ли е?
    Аз точна ли съм?

събота, 5 май 2012 г.

You Are My Sunshine! - part II

       Приятел в нужда се познава! Точно, когато ти е най-тъжно, да получиш писмо със страхотни подаръчета и мили думи! За първи път виждам и държа в ръцете си хартия с две лица. Толкова много панделки! Изрезките - фантастични, нямах такива! 
       Очаквайте скоро картички с тези нови материали!
       Светла, благодаря ти!

Огледало, огледало на стената...

   - Вуйноооо! Вуйно, мааа! Боби яде камъни*! - викала братовчедка ми.
   - Ауу, барем камъни да прояде, туй диване! - отвърнала майка ми.
   Моля ви се - имала съм алергия към храната! И майка ми - храни ме, аз повръщам. Тя ме храни, аз повръщам.
    Един ден ми накусала повръщаното.( И казала - " Господи, прости ми!")
    Не знам, но от това ли, от камъните ли, но съм започнала да ям.
    Като си помисля само, че от 3 кг. и половина съм стигнала до тук! А каква икономия можех да направя?!
    Това е! Научихте ме да ям!..
    Ужас! Огледалото не ме познава вече!

* - по спомени на братовчедка ми, камъните не са били скъпоценни.
/ Пиша всичко това, защото ми е много мъчно./

петък, 4 май 2012 г.

Мечета

     - Ах, как се обича племенник, ако знаеш! Повече от собствено дете! - това ми каза преди много време една колежка, а аз вдигнах вежди от изумление. Нямах нито едното, нито другото. После се появи първо той.
      Гого, Георги - кръстен на татко - ама хич не иска да яде!
     - Хайде, сега ще направим мечета - му казвам. И правейки ги, обяснявам:
     - Малко срединка от хляб, малко сиренце. Смачкваш в дланта на топче. И хоп - мече! Ам!
     - Какви мечета!?! - обажда се сестра ми. - Това са офицери!
     - Мечета са! - почти проплаквам и поглеждам към майка ни.
      А тя само вдига рамене. Разбирам - сестра ми е предпочитала офицерите!!!
     - Добре де, офицери са! - предавам се, само и само Гого да яде!

/ще има продължение/

четвъртък, 3 май 2012 г.

Smells of Mom / Ухае на мама


 http://theplaydatecafe.blogspot.com/2012/05/play-date-cafe-pdcc130.html
http://www.oldbackporch.com/2012/05/52-card-pickup-week-18.html

http://sketchsaturday.blogspot.com/2012/04/week-205-28th-april-sponsored-by-craft.html







        Тази вечер поливах цветята в апартамента на моите родители. Всички стаи ухаеха на мама.
        Кога замина, а вече ми липсваш!
        Мамо.
 
Tonight watered the flowers in the apartment of my parents. All rooms smell of my mom.
When traveling, but already I miss you!
Mommy.

вторник, 1 май 2012 г.

In the Net of Love or One Different Wedding (My!) Card





Sentiment:
http://gingershouse.blogspot.com
Challenges:
http://www.oldbackporch.com/2012/04/52-card-pickup-week-17.html
http://cardpositioningsystems.blogspot.com/2012/04/cps-263-part-1.html

http://hobbychallenges.blogspot.com/2012/04/12-30042012-14052012.html
    Когато принтерът не работи, човек търси и намира страхотни неща в шкафа. Така стана и с този надпис. Това е моето виждане за сватбена картичка, независимо дали ви харесва или не!
Например моят мъж не я одобри за такава. Помислете си само, колко хора се решават днес на такава стъпка?! Мога да добавя, че традициите не са такива, каквито бяха и т. н.
    Едно време беше лесно - Ако искаш да живееш с някого, трябва да сте женени и точка!
От четири млади семейства в нашата кооперация (с 10 апартамента), само ние със съпруга ми имаме граждански (и църковен) брак. А те имат по две, три и повече деца!
    Всъщност защо не сключвате граждански брак? За няколко долара повече? Самотни майки?! Вратичка в законодателството? Защо??? Отживелица? - А сексът и децата не са? Или може би - ТОЙ не иска?
    Мили дами, всичко е във вашите ръце!
Жената избира мъжа, който след това ще я избере!

The woman chooses the man who then her choose!

Да сте женени е страхотно! Особено с деца!

/Препоръчва се от най-добрите, отдавна женени двойки в страната./

How to do Snowy day





Image:
Challenges: