Моята снимка
Sofia, Bulgaria; Just a woman in a Man's Man's World... Wife, mother of a 20+year-old boy -a young philosopher. Make cards sometimes and I was a proud DT member of IKEsWORLD CHALLENGES.

вторник, 5 юли 2016 г.

Каза ли, какво мислиш

От страницата, където вие можете да кажете на България какво мислите 
 
         Здравейте приятели
      Реших да се възползвам от правото си, което вашата страница ни дава за свободно мнение. Аз и жена ми сме пенсионери-вишисти. Редовно четем нашия
вестник с удоволствие. Харесва ми сбития и добре подбран материал. Преди да се пенсионирам бях оркестрант и педагог. Обиколих огромна част от земното кълбо, дори и далечния изток – Китай и Корея. Видях и посетих много държави,
някои от които многократно. Срещнах и мизерия и богатство, но такива парадокси, каквито има у нас, не видях. Често прочитам, че България е страна на абсурдите. Съгласен съм с това.
      Затова сме решили с жена ми да не гласуваме на предстоящите избори. Дъщеря ни и внучката ни не са при нас. Бяхме седесари, разочаровахме се от СДС. Направихме грешка, че гласувахме за Симеон Сакскуборгготски, повярвахме му, защото имахме предвид баща му, който има големи заслуги за България.
     Тогава за какво да гласуваме? Заслужават ли нашия глас депутати, които редовно не присъстват в залата, а тези, които присъстват гласуват с чужди карти, четат вестници и решават кръстословици? Това ли са хората, които мислят за България и получават големи заплати от гърба на данъкоплатеца? Измежду тях има от всички цветове и партии. Симеон не си изпълни обещанията и излъга народа. Когато започне да говори, се усеща, че мисълта му блокира и не отговаря на въпроса, който му е зададен. Все още очаквам БСП да се извини на народа за престъпленията си. Колкото до СДС ще цитирам по памет Екатерина Михайлова: ...“ Ще трябва да направим така, че да спечелим отново доверието на избирателите си.“... Аз мисля, че един път изгубено, доверието не се връща. Затова не виждам кой и коя партия заслужава нашия глас.

в. Телеграф                                                                                        Тодор Бахаров,
10 март 2005г.                                                                                                 София

Няма коментари:

Публикуване на коментар