Това, което жените не разбират у мъжете
Противно на това, което жените си мислят, не е никак трудно
да поддържаш дълготрайна, сърдечна и взаимно удовлетворяваща връзка с
индивид от мъжки пол. Индивидът разбира се трябва да е лабрадор. С
човешките индивиди това е безкрайно трудно. Така е, защото мъжете не
схващат какво точно разбират жените под думата "връзка".
Да речем, че мъж на име Роджър покани жена на име Илейн да отидат на кино. Тя приема; прекарват чудесно.
След няколко дни той я кани на вечеря и отново си прекарват чудесно. След това продължават да се виждат редовно и скоро става така, че и двамата не се виждат с никой друг.
Тогава, една вечер, на прибиране у дома, на Илейн й хрумва една идея.
Тя казва:
- Даваш ли си сметка, че с теб се виждаме вече точно шест месеца?
В колата настъпва мълчание. На Илейн тишината й се струва оглушителна.
Тя си мисли: "Боже, дали пък не го стреснах с тези думи? Може би се чувства ограничен от нашата връзка. Може би си мисли, че се опитвам да го тласна към някакъв вид обвързване".
А пък Роджър си мисли: "Леле, шест месеца".
Илейн си мисли: "То пък и аз не съм чак толкова сигурна, че наистина искам тази връзка. Каква е крайната цел – брак ли? Деца? Цял живот заедно? Готова ли съм да се отдам до такава степен? Дали въобще го познавам достатъчно добре?"
А Роджър си мисли: – "Това значи… я да видим … февруари започнахме да се виждаме, което беше точно след като взех колата, което пък означава … чакай да погледна километража …Охо! Че то станало време да сменям маслото."
А Илейн си мисли: "Разстроен е. По лицето му личи. Може би не съм права – може би на него тази връзка не му е достатъчна – може би има нужда от повече интимност, по-голяма обвързаност. Може би смята, че съм прекалено сдържана. Да, това ще да е. Страхува се да не го отблъсна."
А Роджър си мисли: "Трябва пак да им кажа да погледнат ходовата част. Не ме интересува какво говорят тия идиоти – скоростите нещо не са наред. И този път само да посмеят да кажат, че било от студеното време. Навън сега е 25 градуса, скоростите ми работят като на боклуджийски камион, а пък им платих на тия задръстени, подли кретени цели 600 долара!"
А Илейн си мисли: "Ядосан е и не му се сърдя. И аз щях да се ядосам. Чувствам се толкова виновна, че го подлагам на всичко това, но така се чувствам. Просто не съм сигурна."
А Роджър си мисли: "Сигурно ще кажат, че гаранцията е само 90 дни. Точно това ще кажат!"
А Илейн си мисли: "Може би съм прекалена идеалистка, чакам моят рицар да дойде на бял кон, докато до мен седи един прекрасен добър човек, който страда заради моите егоистични, детински фантазии."
А Роджър си мисли: "Гаранция ли? Ще им дам аз една гаранция!"
- Роджър – проговаря на глас Илейн.
- Какво? – отвръща Роджър.
- Такава съм глупачка – разхълцана казва Илейн. – Аз и без това знам, че няма никакъв рицар на бял кон.
- Какъв кон? Няма никакъв кон – отвръща Рождър.
- Мислиш ме за глупачка, нали? – казва Илейн.
- Не! – отвръща Роджър доволен, че се е сетил за правилния отговор.
- Просто… просто ми трябва малко време – обяснява Илейн.
След 15-секундна пауза Роджър се опитва да измисли някакъв подходящ отговор.
- Да – казва той накрая. Илейн, дълбоко разчувствана, докосва ръката му.
- О, Роджър, наистина ли мислиш така?
- Как? – казва Рождър.
- Че е нужно време – казва Илейн.
- О – казва Рождър, – да.
Илейн се взира толкова дълбоко в очите му, че той започва да се притеснява какво ли ще каже тя в този момент, особено пък ако отново е замесен някакъв си кон. Накрая тя казва:
- Благодаря ти, Роджър.
- Аз ти благодаря – отвръща той.
След това я закарва до тях, тя си ляга в леглото – объркана и смутена душа, която плаче до зори, докато Роджър се прибира у дома, отваря един пакет чипс, пуска телевизора и моментално се заплесва по повторението на тенис мача между двамата чешки играчи, чиито имена никога не е чувал. Едно едва чуто гласче в главата му казва, че в колата се е случило нещо много съдбовно, но той смята, че е по-добре да не мисли за това.
На другия ден Илейн ще се обади на най-близката си приятелка и ще си говорят в продължение поне на шест часа. Ще анализират подробно всяка нейна и всяка негова дума. Седмици наред ще обсъждат тази тема без да стигнат до определен извод, но и без да им омръзне да я нищят.
Междувременно един ден Роджър, докато играе тенис с някой от общите им приятели с Илейн, ще се спре преди сервиса и ще попита:
- Норм, Илейн имала ли е някога кон?
Тук не става въпрос за различна настройка на вълната. Тук става въпрос за различни планети в съвършено различни слънчеви системи. Илейн не може да контактува смислено с Роджър, защото крайният извод от цялата му мисловна дейност, посветена на тяхната връзка, е: "А?"
Неговият мозък е мъжки, което означава аналитичен орган, предназначен за решаване на проблеми. Той трудно вирее сред мъгляви понятия от рода на "любов", "нужда" и "доверие". Ако на мъжкия мозък му се наложи да си съставя мнение за някой друг, предпочита то да се основава на факти, например неговия или нейния среден целогодишен доход.
Жените трудно схващат и приемат това положение. Те са убедени, че мъжете непременно прекарват известно време в размишления над връзката си с тях. Как е възможно да се вижда с някого ден след ден, вечер след вечер и да не си мисли за връзката си с него? Така си мислят жените. И грешат. Мъжът в една връзка е като мравка, застанала на върха на камионна гума.
Мравката усеща, че това нещо трябва да е доста голямо, но няма и смъртна представа какво е. И ако камионът се задвижи и колелото се завърти, мравката усеща, че става нещо важно, но докато колелото се завърти до долу и мравката попадне под колелото, единствената мисъл в главата й ще бъде: "А?"
И така първото нещо, което жените трябва да запомнят, е никога да не си мислят, че мъжът проумява установената вече връзка. Идеята трябва да се внедри в мислите му с помощта на постоянни "тънки" намеци от рода на:
- Роджър, би ли ми подал захарта, доколкото все пак имаме някаква връзка?
- Събуди се, Роджър! В хола има крадец и ние имаме някаква връзка! Двамата с теб, имам предвид.
- Добри новини, Роджър! Лекарите казаха, че ще си имаме четвърто дете – още едно доказателство, че ние с теб имаме някаква връзка!
- Роджър, тъй като самолетът ни е на път да се разбие и ни остава само минута живот, искам все пак да знаеш, че прекарахме чудесни 53 години съвместен брачен живот, което несъмнено представлява трайна връзка.
Жени, никога не се отказвайте. Набивайте неуморно тази идея и в края на краищата тя ще проникне в главата на мъжа. Някой ден той дори може сам да се замисли над нея. Ще се заговори с някой друг мъж за жените и ето че отнемай къде ще каже:
- Ние двамата с Илейн... ние с нея... такова де... Имаме таковата. И несъмнено ще бъде искрен.
Автор: Дейв Бари
Да речем, че мъж на име Роджър покани жена на име Илейн да отидат на кино. Тя приема; прекарват чудесно.
След няколко дни той я кани на вечеря и отново си прекарват чудесно. След това продължават да се виждат редовно и скоро става така, че и двамата не се виждат с никой друг.
Тогава, една вечер, на прибиране у дома, на Илейн й хрумва една идея.
Тя казва:
- Даваш ли си сметка, че с теб се виждаме вече точно шест месеца?
В колата настъпва мълчание. На Илейн тишината й се струва оглушителна.
Тя си мисли: "Боже, дали пък не го стреснах с тези думи? Може би се чувства ограничен от нашата връзка. Може би си мисли, че се опитвам да го тласна към някакъв вид обвързване".
А пък Роджър си мисли: "Леле, шест месеца".
Илейн си мисли: "То пък и аз не съм чак толкова сигурна, че наистина искам тази връзка. Каква е крайната цел – брак ли? Деца? Цял живот заедно? Готова ли съм да се отдам до такава степен? Дали въобще го познавам достатъчно добре?"
А Роджър си мисли: – "Това значи… я да видим … февруари започнахме да се виждаме, което беше точно след като взех колата, което пък означава … чакай да погледна километража …Охо! Че то станало време да сменям маслото."
А Илейн си мисли: "Разстроен е. По лицето му личи. Може би не съм права – може би на него тази връзка не му е достатъчна – може би има нужда от повече интимност, по-голяма обвързаност. Може би смята, че съм прекалено сдържана. Да, това ще да е. Страхува се да не го отблъсна."
А Роджър си мисли: "Трябва пак да им кажа да погледнат ходовата част. Не ме интересува какво говорят тия идиоти – скоростите нещо не са наред. И този път само да посмеят да кажат, че било от студеното време. Навън сега е 25 градуса, скоростите ми работят като на боклуджийски камион, а пък им платих на тия задръстени, подли кретени цели 600 долара!"
А Илейн си мисли: "Ядосан е и не му се сърдя. И аз щях да се ядосам. Чувствам се толкова виновна, че го подлагам на всичко това, но така се чувствам. Просто не съм сигурна."
А Роджър си мисли: "Сигурно ще кажат, че гаранцията е само 90 дни. Точно това ще кажат!"
А Илейн си мисли: "Може би съм прекалена идеалистка, чакам моят рицар да дойде на бял кон, докато до мен седи един прекрасен добър човек, който страда заради моите егоистични, детински фантазии."
А Роджър си мисли: "Гаранция ли? Ще им дам аз една гаранция!"
- Роджър – проговаря на глас Илейн.
- Какво? – отвръща Роджър.
- Такава съм глупачка – разхълцана казва Илейн. – Аз и без това знам, че няма никакъв рицар на бял кон.
- Какъв кон? Няма никакъв кон – отвръща Рождър.
- Мислиш ме за глупачка, нали? – казва Илейн.
- Не! – отвръща Роджър доволен, че се е сетил за правилния отговор.
- Просто… просто ми трябва малко време – обяснява Илейн.
След 15-секундна пауза Роджър се опитва да измисли някакъв подходящ отговор.
- Да – казва той накрая. Илейн, дълбоко разчувствана, докосва ръката му.
- О, Роджър, наистина ли мислиш така?
- Как? – казва Рождър.
- Че е нужно време – казва Илейн.
- О – казва Рождър, – да.
Илейн се взира толкова дълбоко в очите му, че той започва да се притеснява какво ли ще каже тя в този момент, особено пък ако отново е замесен някакъв си кон. Накрая тя казва:
- Благодаря ти, Роджър.
- Аз ти благодаря – отвръща той.
След това я закарва до тях, тя си ляга в леглото – объркана и смутена душа, която плаче до зори, докато Роджър се прибира у дома, отваря един пакет чипс, пуска телевизора и моментално се заплесва по повторението на тенис мача между двамата чешки играчи, чиито имена никога не е чувал. Едно едва чуто гласче в главата му казва, че в колата се е случило нещо много съдбовно, но той смята, че е по-добре да не мисли за това.
На другия ден Илейн ще се обади на най-близката си приятелка и ще си говорят в продължение поне на шест часа. Ще анализират подробно всяка нейна и всяка негова дума. Седмици наред ще обсъждат тази тема без да стигнат до определен извод, но и без да им омръзне да я нищят.
Междувременно един ден Роджър, докато играе тенис с някой от общите им приятели с Илейн, ще се спре преди сервиса и ще попита:
- Норм, Илейн имала ли е някога кон?
Тук не става въпрос за различна настройка на вълната. Тук става въпрос за различни планети в съвършено различни слънчеви системи. Илейн не може да контактува смислено с Роджър, защото крайният извод от цялата му мисловна дейност, посветена на тяхната връзка, е: "А?"
Неговият мозък е мъжки, което означава аналитичен орган, предназначен за решаване на проблеми. Той трудно вирее сред мъгляви понятия от рода на "любов", "нужда" и "доверие". Ако на мъжкия мозък му се наложи да си съставя мнение за някой друг, предпочита то да се основава на факти, например неговия или нейния среден целогодишен доход.
Жените трудно схващат и приемат това положение. Те са убедени, че мъжете непременно прекарват известно време в размишления над връзката си с тях. Как е възможно да се вижда с някого ден след ден, вечер след вечер и да не си мисли за връзката си с него? Така си мислят жените. И грешат. Мъжът в една връзка е като мравка, застанала на върха на камионна гума.
Мравката усеща, че това нещо трябва да е доста голямо, но няма и смъртна представа какво е. И ако камионът се задвижи и колелото се завърти, мравката усеща, че става нещо важно, но докато колелото се завърти до долу и мравката попадне под колелото, единствената мисъл в главата й ще бъде: "А?"
И така първото нещо, което жените трябва да запомнят, е никога да не си мислят, че мъжът проумява установената вече връзка. Идеята трябва да се внедри в мислите му с помощта на постоянни "тънки" намеци от рода на:
- Роджър, би ли ми подал захарта, доколкото все пак имаме някаква връзка?
- Събуди се, Роджър! В хола има крадец и ние имаме някаква връзка! Двамата с теб, имам предвид.
- Добри новини, Роджър! Лекарите казаха, че ще си имаме четвърто дете – още едно доказателство, че ние с теб имаме някаква връзка!
- Роджър, тъй като самолетът ни е на път да се разбие и ни остава само минута живот, искам все пак да знаеш, че прекарахме чудесни 53 години съвместен брачен живот, което несъмнено представлява трайна връзка.
Жени, никога не се отказвайте. Набивайте неуморно тази идея и в края на краищата тя ще проникне в главата на мъжа. Някой ден той дори може сам да се замисли над нея. Ще се заговори с някой друг мъж за жените и ето че отнемай къде ще каже:
- Ние двамата с Илейн... ние с нея... такова де... Имаме таковата. И несъмнено ще бъде искрен.
Автор: Дейв Бари
***
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар